Галерия

1

Автобиографията на един нетрадиционен, поне за стандартите на Кипър и Гърция политик стана повод за равносметка защо двете страни се озоваха на ръба на пропастта с разлика от няколко години.  Биографичната книга на бившия кипърски президент Георгиос Василиу, озаглавена „Една съвременната Одисея”  бе представена в Атина в присъствието на  двама бивши гръцки премиери – Константинос Мицотакис и Костас Симитис, дипломати, политици и представители на академичните среди.

Книгата представя живота и делото на Василиу от раждането му до 1988, когато е избран за президент на Кипър. Но разказът на неговия живот е и един пробег на историята на Кипър и Гърция, който предостави поле за завръщане в миналото, критика към неправилните решения и причините, които доведоха и двете държави до ръба на икономическата катастрофа.

„Животът на Георгиос Василиу е една невероятна история. Най-интересните приказки всъщност са историите на хората, които са се озовали в центъра на исторически събития и промени”, заяви председателят на Гръцката фондация за европейска и международна политика ЕЛИАМЕП Лукас Цукалис. Той определи книгата като историята на едно поколение, което се е противопоставило на вътрешните противоречия и натиски и в крайна сметка е успяло да избяга от синдрома на „бедната държавица” и да създаде предпоставките за европейските перспективи на Гърция и Кипър.

Георгиос Василиу е роден и израснал в Кипър в семейство на лекари с леви политически убеждения. Призивът на гръцката Комунистическа партия през 1949 за нуждата от лекари по време на Гражданската война в страната отвеждат семейството в партизанските отряди в планините Грамос и Вици. Баща му, Васос Василиу  участва във финалната битка, когато комунистите губят войната, бива изпратен в Албания и след това в столицата на Узбекистан – Ташкент, а не в Унгария, където е искал да отиде. Причината се крие в критиката, която отправя към решенията на Комунистическата партия.

„Василиу избягва политическия анализ и просто разказва събитията. А те показват как Гърция се е озовала в центъра на Гражданската война не само защото Великобритания, САЩ и Съветският съюз са я смятали за пионка в играта им да наложат своята мощ в Източна Европа. Другата ричина е, че гръцките политически сили са отстоявали до край конфликта помежду си, който е имал за крайна цел унищожението на противника”, посочи бившият министър-председател на Гърция Костас Симитис.

Георгиос Василиу все пак успява да отиде в Унгария, където е обучен и работи като шлосер. След това заминава за Лондон, където учи икономика и след това отново заминава за Унгария, преди окончателното си завръщане в Кипър през 1960. „Въпреки вярата му в социалистическия идеал за общество опитът му от прекараните 10 години в Унгария го убеждава, че налагането на диктатура на пролетариата създава авторитарни режими и така Василиу придобива негативно отношение към реалния социализъм”.

Костас Симитис и Георгиос Василиу по време на представянето на автобиографията

Според Костас Симитис както Кипър, така и Гърция все още са изправени пред догматизма и визиите, които са продукт на „старите идеологически конструкции на традиционната Левица или са свързани с неудържимия национализъм на Десницата” и това личи от погрешните политически решения, взети в решителни моменти.

Като пример за надмощието на ретроградните сили той посочи продължилото до днес отлагане на решаването на Кипърския въпрос. „Във връзка с него в Кипър се оформиха две школи, които изиграха решителна роля в определянето на политиката на гръцкокипърската страна и това пролича съвсем ясно по време на референдума през 2004, когато планът на тогавашния главен секретар на ООН Кофи Анан беше отхвърлен. Те са школата на реалистите и школата на твърдолинейните. През 80-те години представители на първата школа бяха Главкос Клиридис и Езекиас Папайоану, а на втората – Спирос Киприану, Васос Лисаридис, Тасос Пападопулос и кипърският архиепископ”, посочи Симитис.

В тази обстановка на тежки вътрешни противоречия Георгиос Василиу се кандидатира за президент на Кипър. От завръщането си до този момент той е успешен бизнес консултант и бизнесмен.  Кандидатурата му изненадва еднакво Никозия и Атина, всички го смятат за аутсайдер и политически парашутист, понеже не е част от оформилото се през 60-те години поколение на политици.

„Общественото мнение обаче го приема като млад и необвързан политик с професионален опит, който би могъл да даде тласък на икономиката. Василиу успява да привлече поддръжниците на Левицата със семейната си идеология и тези на Десницата – като икономист. Освен това е достоен събеседник на европейските лидери, тъй като е напълно лишен от комплексите на лидер на държава от третия свят”.

През 1987 Василиу подкрепя приемането на бързо решение на Кипърския въпрос, защото знае, че времето не е на страната на кипърските гърци, но то не се приема от останалите партии. Все пак Василиу печели изборите с 51,63 на сто, а спомените му от петгодишния му престой на президентското място се очакват във втората част на автобиографията.