Галерия

1

Един Мицотакис не може да не носи маршалски жезъл в себе си. И все пак. Синът на Константинос Мицотакис, бивш премиер на Гърция и почетен председател на Нова демокрация разговаря с Виктория Миндова за политическите си амбиции, за икономическата криза и за зелените технологии без да крие огорченията, но и надеждите си.

Получили сте образованието си в най-добрите университети в света (Harvard и Stanford University) и имате възможност да работите където пожелаете. Защо се върнахте в Гърция и каква бе основната причина да се захванете с политика, освен очевидно наследствеността, която носите?

Живял съм доста години извън Гърция и е факт, че образованието и работата ми позволяват да имам една много добра кариера извън границите на страната. Реших да се върна в Гърция и да започна да се занимавам с политика, защото вярвах и продължавам да вярвам, колкото и да звучи романтично, че ако самите ние не запретнем ръкави, за да променим нещата, които не ни харесват в собствената ни държава, няма кой друг да го направи. Уморих се да гледам хора, които само критикуват, но когато се поиска от тях да променят нещо, изчезват.

За съжаление сме страна, в която царува личния интерес над общия. Не можем лесно да пожертваме някои собствени блага, така че да обслужим всеобщия интерес.  Изборът ми да стана политик бе продиктуван точно от нуждата за промяна, като в никакъв случай не означава, че това е единственият професионален избор, който имам. Наличието на алтернативи ми дава възможност да се движа много по-свободно в днешните среди и да правя нещата, по начина, по който смятам, че е правилен.

Един Мицотакис не може да не носи маршалския жезъл в себе си. Какви са политическите ви амбиции и къде виждате политическото си бъдеще - в Нова Демокрация, в партията на Дора Бакояни или някъде другаде?

За себе си избирам да остана в редиците на Нова Демокрация, с която бях избран за депутат и която ме почете с доверието си и ми възложи определени задачи. Искам да участвам в подобряването на партията и смятам, че има какво да дам в тази борба. Целите ми не са свързани с някаква определена позиция, която искам да достигна на всяка цена. Всъщност искам винаги да съм със спокойна съвест, което не винаги е много лесно в политиката. Искам да си лягам спокоен през нощта и да ставам спокоен сутринта. Целите ми започват и се изчерпват с това да съм колкото се може по-добър в това, което правя. Престолът не е цел. Важното е да даваш най-доброто от себе си.

Да, но по-високата позицията дава и по-голяма възможност да внасяте промени, там където смятате за необходимо, така че нещата да се движат в правилна посока.

Позицията може да дава възможност в по-голяма степен да се внасят промени на определени места, но не трябва да подценяваме и силата на политическата реч. Силата да влияем чрез речта на оформянето на възгледи и възприятия за околния свят. Ако всички в Гърция, които заемат една позиция даваха най-доброто от себе си, днес тук щяха да се случват чудеса.

В момента съм отговорник по въпросите на околната среда – тема, с която се занимавам от много време. С тази позиция се боря партията да придобие една по-актуална платформа свързана с проблемите на опазването на природата среда. В същото време се боря и на едно второ поле. То е доста по-широко и е в рамките на обществената дейност, която развивам. Там се обръщам към всички, които искат да ме чуят, за да ги убедя, че можем да се променим и то към по-добро и не трябва да се страхуваме винаги от промените, ако имаме ясна цел. В краткосрочен план тази промяна може да изглежда мъчителна, но ще даде възможност да се освободят много здрави сили в гръцката икономика, така че държавата ни да се превърне в едно по-добро място за живот за нас и за децата ни.

Както разбирам говорите за така наречената зелена икономика. Терминът стана много популярен в последните години. Можете ли да ни обясните какво всъщност означава той?

Въпросът ви е правилен, защото всеки може да има своя интерпретация на термина зелена икономика. За мен лично е всяка икономическа дейност, която използва природните предимства и опазва околната среда. Това може да бъде оползотворяването на възобновими източници на енергия или по-ефективно управление на отпадъците, прилагане на нови технологии, чрез които се спестява енергия – всичко това е една доста широка група от дейности, която е базирана на логиката, че планетата ни има ограничени естествени източници на енергия, които трябва да оползотворим по-добре. По-ефективното им оползотворяване създава и много нови възможности за развитие на икономическа дейност. Така разбирам зелената икономика.

Каква е ролята на държавата в катализацията на  процесите за прилагане на зелени практики?

Държавата играе ключова роля, като поставя рамка за стимули и възпиращи фактори, които очертава посоката на местната икономика. Това може да стане чрез регулиране на цените, на които се продава електрическата енергия. Те ще определят от своя страна развитието на съответния енергиен пазар – ако има достатъчно стимули към един вид производство, то инвестициите ще се насочат натам. Това разбира се не е достатъчно. Иска се една по-сериозна цялостна политика в областта на инвестициите, която ще улеснява бизнеса и предприемаческия дух на ниво държава. Това е един проблем, с който днес се  сблъсква Гърция – как да направим страната по-примамлива за инвестиции.

Няма как да не отбележа тук, че в момента Гърция не е най-примамливата страна за чужди инвестиции. Наскоро се гласува закона за fast track инвестициите. Какви са недостатъците на този закон според вас и какво може допълнително да се направи, за да се привлекат свежи пари в местната икономика?

Имаме нужда от една цялостна промяна в разбирането ни затова как трябва да се възприема частния сектор в страната. Научихме се икономическият растеж да се инициира от държавата, а с това свикна и частният сектор. Този модел на икономическо развитие приключи своя цикъл. Сега трябва да подкрепим  здравите стопански предприятия, като им дадем възможност да инвестират в сектори, в които имаме очевидно предимство: туризъм, възможност за производство на енергия от алтернативни източници, услуги, по-добро оползотворяване на човешките ресурси в страната и др.

Трябва да погледнем обективно на нещата – никога няма да станем държава, която развива тежка индустрия или изнася масова продукция за международните пазари. За сметка на това, всички сектори, които се свързват с опазването на околната среда и развитието на приятелски настроени към околната среда икономически дейности могат успешно да бъдат развити в Гърция. За да се случи това, и Гърция да се превърне отново  в инвестиционна дестинация трябва да се подсигури фискална сигурност, стабилна и приветлива към бизнеса данъчна система, намалена до минимум бюрокрация и много по-ясно определена роля на държавата.

Кога предвиждате това да стане?

На мен ми се иска Гърция да се превърне в привлекателна за инвеститорите страна, колкото се може по-бързо, но правителството продължава да се движи с много бавни темпове в тази посока.

Една оценка все пак на базата на сегашното развитие на гръцката икономика?

Натискът, който се упражнява върху страната ни в момента, за да се проведат някои от реформите свързани с подобряването на бизнес климата, трябваше да влязат преди много години. Не съм сигурен обаче, че ПАСОК може да ги проведе. Наблюдавам много сили вътре в самата социалистическа партия, които искат да се запази старата структура и познатият тип икономическо управление, което ни доведе до днешното положение.

Ако говорим за сили вътре в партийните структури, няма как да подминем факта, че както ПАСОК, така и Нова Демокрация изпитват проблем с промените, които преминава в момента Гърция. Вие сте от новата генерация политици, които имат нови виждания по въпросите на  развитието на икономиката и политиката. Какво трябва да се случи, за да се променят основно и дори да се модернизират двете познати до момента политически сили в страната?

И двете партии са уморени вече. И двете партии имат задължение да се променят доста по-бързо и да осъзнаят, че обществото е много по-напред в разбиранията си и очакванията, които има от ПАСОК и Нова Демокрация.

Ние в Нова Демокрация минахме през един изключително драматичен процес, в който загубихме парламентарните избори с разлика от 10 пункта, което е огромна разлика. След това сменихме и лидера на партията и в момента се опитване да се върнем на верния път. Вече направихме някои крачки във вярната посока, но имаме още много работа. Чуват се новите гласове в партията, но трябва да станат по-силни. Нашата генерация на политиците, които сме в 40-те години трябва да си отвоюваме една по-силна позиция в редиците на Нова Демокрация и то зависи до голяма степен от самите нас. Винаги разбира се с цел партията да стане по-надеждна и по-добра.

Как ще коментирате загубите на Нова демокрация в Атина, Солун, Атика и Пелопонес? Атина например винаги е била синя?

Може би точно затова загубихме изборите в столицата – защото Атина е синя в последните 24 години и е дошло време за промяна. Когато една и съща партия печели за толкова дълго време местните избори, се появява известна умора или изхабяване можем да го наречем. Намирам за интересен обрат появяването на Георгиос Каминис и Янис Бутарис в ролята им на кметове съответно на Атина и Солун. Те са лица, които не произхождат от обичайната политическа система, изглежда, че имат добри намерения и лично на мен ми си иска да вярвам, че ще могат да променят много от нещата, които днес не ни се харесват в двата града. Разбира се, за тяхната работа ще се съди в процеса на развитие. В никакъв случай не съм против всеки опит на политическата система да разшири хоризонтите си и да прибави в системата, хора, които представят различни автобиографии. Това го намирам за един изключително позитивен пример и най-вероятно ние в Нова Демокрация трябва да си вземем поука от резултатите от кметските избори в Атина и Солун, за това как да отворим вратите си за качествени хора, които не са само от тесния партиен кръг познат до сега.

Ако разбирам правилно, резултатите от кметските избори в началото на ноември тази година са дали време за прегрупиране на силите в Нова Демокрация?

Да, определено може да се каже така. На първия кръг на изборите имахме една преднина и се представихме добре. На балотажа за големите градове не беше чак толкова добро представянето, колкото очаквахме, но все пак покрихме една сериозна дистанция, която ни делеше от ПАСОК след последните парламентарни избори. Преди малко повече от година бяхме първа партия само в шест от 52-та избирателни окръзи, а този ноември се оказахме първа партия в 32 от същите 52 избирателни окръзи. Това разбира се не е достатъчно. Трябва да преодолеем лошото си минало, за да убедим избирателите, че можем да управляваме тази държава. Казвам това, защото Нова Демокрация е създадена да бъде управляваща партия и трябва винаги да се цели към правителството.

Бих искала да ми отговорите на един въпрос, който ме мъчи вече повече от година. Когато стана ясно, че Нова Демокрация е решена да  свика предсрочни парламентарни избори, защо избра да влезе в борбата със същия партиен лидер (Костас Караманлис), който не остави друга възможност на своите съпартийци?

Не мога да кажа, че аз съм правилният човек, който може да ви отговори на този въпрос. Единственото, което мога да кажа е, че бях категорично против идеята за предсрочни избори. Вярвах и продължавам да вярвам, че Нова Демокрация трябваше да се бори до край, за да въведе необходимите реформи, дори това да означава, че ще загуби следващите парламентарни избори. Идеята една партия да развее белия флаг по този начин, не ми хареса изобщо. Да се отива на избори, за да бъдат загубени не се побира в моята логика. Казвам да загубим тези избори, защото това бе повече от ясно още от момента, в който се обявиха. Когато правим грешки, първо трябва сами да ги признаем и след това да уважим вота на народа, който ни е гласувал и да направим каквото можем, за да поправим тези грешки.

Новият бюджет на страната е вече в парламента. Ясно е, че 2011 ще бъде още една трудна година за гръцката икономика – дефицитът трябва да се намали с пет милиарда евро, а правителството предприема мерки за 14,3 милиарда евро. Смятате ли, че можехме да минем без Меморандума за финансова помощ?

Смятам, че можеше да подминем точно този Меморандум, ако не бяха направени доста погрешни постъпки от октомври 2009 година до април 2010, които и ни докараха до договора, който в края на краищата подписахме тази пролет. Не смятам, че по онова време самото правителство разбра какво подписа, което се доказа и от последвалия феномен, че самите министри, които също подписаха съответния Меморандум за финансова помощ, не искат да приложат на практика след това съгласуваното в него.

Има части от Меморандума, които са в правилна посока и други, които не са. Смятам, че и бюджетът за 2010 съдържа много от стереотипите, които ни докараха до задънената улица, в която се намираме днес. Например факта, че голяма част от приходите в бюджета се поддържат на косвените данъци, събирането на които не представят очакваните резултати. Друга слабост е съкращаването на разходите, при които също липсва яснота от къде ще дойдат намаленията. Данъчната ни политика иска много сериозно преразглеждане. Определено смятам, че ролята на държавата трябва да бъде намалена, но ако в същото време не се ограничат до минимум данъчните измами, които са заели чудовищни размер, няма да можем никога да си оправим вътрешните финанси.

Не виждам обаче правителството да се справя с всички тези задачи. Според мен министерският съвет има нужда от един много строг министър по данъчните дела, който да се занимава изключително и само с приходите от данъци и реформата в данъчна система. Защото ако не се приложи един постоянен и изключително професионален надзор на приходната политика на страната, винаги ще гоним целите и никога няма да ги стигаме. Винаги ще ни липсват приходи, което ще води до ново повишение на данъците, за да съберем липсващото от тези, които така или иначе плащат. Тези повишения от своя страна ще водят до задълбочаване на рецесията и така порочния кръг на кризата ще се затвори. Като цяло смятам, че бюджетът за 2011 независимо, че има някои много обещаващи мерки за намаляване на държавните разходи, ще зависи изцяло от възможността на правителството да събере приходи. И понеже държавата не е успяла да направи това резултатно в последните 30 години според плана, който си поставя в началото на всяка година, не мисля че ще се справи и през 2011.

Миналата седмица излезе съобщение, че в Гърция за 2009 година несъбираемите приходи са около 36 милиарда евро. Това ли имате предвид?

Да, това. Това са 35-те милиарда евро, които Георгиос Папандреу търсеше преди парламентарните избори, но сега знае, че не е толкова лесно да ги събереш.

Какво мислите за политиката следвана от сегашния министър на околната среда, енергетиката и климатичните промени Тина Бирбили?

С министър Тина Бирбили имам добри взаимоотношения – уважавам я и я ценя. Независимо от това не съм съгласен с всичките инициативи, които предприема, но като цяло мога да кажа, че не се страхувам да я подкрепя в решенията, които смятам за правилни. Смела е като политик, което трябва да й се признае. Може би това се дължи и на факта, че до преди да влезе на този пост не е била силно политизирана, което си проличава в определени моменти.

Много специалисти в областта са съгласни, че докато зелената енергия не стане доходоносна (по-резултатна и на по-ниска цена), развитието и прилагането в по-крупен мащаб на еко-приятелските технологии не е възможно. Съгласен ли сте с това твърдение?

Твърдението, че енергията, произведена от алтернативни източници е по-скъпа е относително. Енергията произведена от лигнитните въглища, които допринасят в най-голяма степен за замърсяването на околната среда, може с днешните цени да изглежда по-евтин от тази произведена от вятърните електроцентрали. Ако бъдат взети предвид обаче и всички последствия за околната среда от използването на лигнитните въглища, както и сумата, която една компания трябва да плати за използването на този тип гориво, цената на енергията произведена от него се вдига моментално.

Имате предвид, климатичните цели поставени от Европейския съюз 20/20/20 за намаляване на отделянето на вредни газове в атмосферата?

Да, освен това колкото повече се развиват новите технологии, толкова цената на енергията произведена от възстановяеми източници ще намалява. Вече има разлика в цената на енергията произведена от силата на вятъра, за разлика от тази произведена от слънчевата светлина. Това е важно да бъде взето в предвид. Лично аз смятам, че в най-скоро време много от технологиите за производство на енергия от алтернативни източници ще бъдат изключително конкурентни на енергийните пазари, особено ако цените на петрола останат на високи нива.