Галерия

1

Един Мицотакис не може да не носи маршалски жезъл в себе си. И все пак. Синът на Константинос Мицотакис, бивш премиер на Гърция и почетен председател на Нова демокрация разговаря с Виктория Миндова за политическите си амбиции, за икономическата криза и за зелените технологии без да крие огорченията, но и надеждите си.

Получили сте образованието си в най-добрите университети в света (Harvard и Stanford University) и имате възможност да работите където пожелаете. Защо се върнахте в Гърция и каква бе основната причина да се захванете с политика, освен очевидно наследствеността, която носите?

Живял съм доста години извън Гърция и е факт, че образованието и работата ми позволяват да имам една много добра кариера извън границите на страната. Реших да се върна в Гърция и да започна да се занимавам с политика, защото вярвах и продължавам да вярвам, колкото и да звучи романтично, че ако самите ние не запретнем ръкави, за да променим нещата, които не ни харесват в собствената ни държава, няма кой друг да го направи. Уморих се да гледам хора, които само критикуват, но когато се поиска от тях да променят нещо, изчезват.

За съжаление сме страна, в която царува личния интерес над общия. Не можем лесно да пожертваме някои собствени блага, така че да обслужим всеобщия интерес.  Изборът ми да стана политик бе продиктуван точно от нуждата за промяна, като в никакъв случай не означава, че това е единственият професионален избор, който имам. Наличието на алтернативи ми дава възможност да се движа много по-свободно в днешните среди и да правя нещата, по начина, по който смятам, че е правилен.

Един Мицотакис не може да не носи маршалския жезъл в себе си. Какви са политическите ви амбиции и къде виждате политическото си бъдеще - в Нова Демокрация, в партията на Дора Бакояни или някъде другаде?

За себе си избирам да остана в редиците на Нова Демокрация, с която бях избран за депутат и която ме почете с доверието си и ми възложи определени задачи. Искам да участвам в подобряването на партията и смятам, че има какво да дам в тази борба. Целите ми не са свързани с някаква определена позиция, която искам да достигна на всяка цена. Всъщност искам винаги да съм със спокойна съвест, което не винаги е много лесно в политиката. Искам да си лягам спокоен през нощта и да ставам спокоен сутринта. Целите ми започват и се изчерпват с това да съм колкото се може по-добър в това, което правя. Престолът не е цел. Важното е да даваш най-доброто от себе си.

Да, но по-високата позицията дава и по-голяма възможност да внасяте промени, там където смятате за необходимо, така че нещата да се движат в правилна посока.

Позицията може да дава възможност в по-голяма степен да се внасят промени на определени места, но не трябва да подценяваме и силата на политическата реч. Силата да влияем чрез речта на оформянето на възгледи и възприятия за околния свят. Ако всички в Гърция, които заемат една позиция даваха най-доброто от себе си, днес тук щяха да се случват чудеса.

В момента съм отговорник по въпросите на околната среда – тема, с която се занимавам от много време. С тази позиция се боря партията да придобие една по-актуална платформа свързана с проблемите на опазването на природата среда. В същото време се боря и на едно второ поле. То е доста по-широко и е в рамките на обществената дейност, която развивам. Там се обръщам към всички, които искат да ме чуят, за да ги убедя, че можем да се променим и то към по-добро и не трябва да се страхуваме винаги от промените, ако имаме ясна цел. В краткосрочен план тази промяна може да изглежда мъчителна, но ще даде възможност да се освободят много здрави сили в гръцката икономика, така че държавата ни да се превърне в едно по-добро място за живот за нас и за децата ни.

Както разбирам говорите за така наречената зелена икономика. Терминът стана много популярен в последните години. Можете ли да ни обясните какво всъщност означава той?

Въпросът ви е правилен, защото всеки може да има своя интерпретация на термина зелена икономика. За мен лично е всяка икономическа дейност, която използва природните предимства и опазва околната среда. Това може да бъде оползотворяването на възобновими източници на енергия или по-ефективно управление на отпадъците, прилагане на нови технологии, чрез които се спестява енергия – всичко това е една доста широка група от дейности, която е базирана на логиката, че планетата ни има ограничени естествени източници на енергия, които трябва да оползотворим по-добре. По-ефективното им оползотворяване създава и много нови възможности за развитие на икономическа дейност. Така разбирам зелената икономика.

Каква е ролята на държавата в катализацията на  процесите за прилагане на зелени практики?

Държавата играе ключова роля, като поставя рамка за стимули и възпиращи фактори, които очертава посоката на местната икономика. Това може да стане чрез регулиране на цените, на които се продава електрическата енергия. Те ще определят от своя страна развитието на съответния енергиен пазар – ако има достатъчно стимули към един вид производство, то инвестициите ще се насочат натам. Това разбира се не е достатъчно. Иска се една по-сериозна цялостна политика в областта на инвестициите, която ще улеснява бизнеса и предприемаческия дух на ниво държава. Това е един проблем, с който днес се  сблъсква Гърция – как да направим страната по-примамлива за инвестиции.

Няма как да не отбележа тук, че в момента Гърция не е най-примамливата страна за чужди инвестиции. Наскоро се гласува закона за fast track инвестициите. Какви са недостатъците на този закон според вас и какво може допълнително да се направи, за да се привлекат свежи пари в местната икономика?