Галерия

1

Виктория Миндова

    Според проучвания 50 милиона бежанци, жертва на климатичните промени ще трябва да си намерят нова земя за обитаване до края на 2010 година. Техният брой ще достигне 200 милиона до края на 2012 година. 43 малки островни страни са непосредствено застрашени от буквално изчезване в следствие климатичните промени и повишаването нивото на водите на океана.  Малдивските острови са един пример – на 24 септември тази година президентът на островната държава Нашиин потвърди, че е в преговори с Индия за покупка на земя, където населението на общо 1200 острови, наброяващо приблизително четиристотин хиляди души  ще трябва да се пренесе. Нито един от островите на  Малдивите няма по – голяма от шест фута или 1,8 метра надморска височина.

    В момента в света годишно се отделят над 33 гигатона (gigatons) диоксид в атмосферата като  8 гигатона от които, се произвеждат от Съединените Американски Щати, представляващи  само 5 на сто от цялото световно население. В дните преди срещата в Копенхаген всички учени и специалисти са на мнение, че през декември е последният шанс, за достигане на споразумение между индустриално развитите страни за ефективно намаляване на отделяните вредни емисии. Процесът започна с подписването на Протокола в Киото  през 1992 година, който изтича през 2012 година.

    Всички тези факти и проблеми бяха представени от професор Грациела Чичилниски, лектор  в рамките на годишния симпозиум под название „Часът на гръцката икономика”, организиран от Американско – гръцката търговска камара. Професор Чичилниски е водещ автор на Междуправителствената експертна група за изменение на климата, наградена с Нобелова награда за мир през 2007 година. Тя е професор в Колумбийския университет в Ню Йорк и е автор на Протокола от Киото.  Професор  Чичилниски е и автор на теорията за така наречения въглероден пазар (carbon market) в договореността от Киото, където страните – производители на голям обем вредни емисии купуват от квотите на страни, които подържат ниски нива.

    Тя пояснява, че по този начин въглеродният пазар променя икономическите ценности и превръща отделянето (на вредни емисии от индустриално развитите страни) несъстоятелно или скъпо, а  опазването на атмосферата печелившо (в повечето случаи става въпрос за развиващи се страни, които нямат индустриална дейност) и спомага за преразпределението на световното богатство.  Очакванията от срещата в Копенхаген са да се постигне съгласие за световно намаление на емисиите с 60% до 80% до 2020 година. Тази цел може да бъде осъществена при две условия.

Първото е САЩ и Китай достигнат до споразумение за намаляване на емисиите и на двете страни, без да бъде засегнати икономиките на нито една от двете държави. „Договореност ще бъде достигната в Копенхаген. Светът не може да си позволи още един провал,” прогнозира професор  Чичилниски. Второто  е да се създадат условия в световен план за финансиране на нови проекти и технологии за производство на енергия, които да са приятелски настроени към околната среда и да са печеливши за енергийната индустрия.