Галерия

1

В период на криза Кодексът по ликвидация се оказва нож с две остриета, оценяват гръцките юристи. По принцип обещава оздравителна процедура, но на практика тя никога не се прилага ефективно. Процесът по ликвидация на една фирма според член 99 от кодекса започва с подаване на молба от страна на закъсалия бизнесмен в съответния районен съд. Той трябва да плати такса от пет хиляди евро, а за да има право да се включи в процедурата трябва да е закъснял с плащания от поне 500 хиляди евро към физически и юридически лица и компанията му да има минимум 20 служители. Предприемачът в беда трябва да предостави доказателства, че ликвидацията е неизбежна, но не трябва да е спрял плащанията към кредиторите си. Част от тези доказателства са, че резултатът в балансовите книги е отрицателен, движението по банковите сметки е спряно, чековите книжки на фирмата са отнети, липсват свободни имоти без ипотека и има закъсняване по плащанията, но не прекратяване.

След като всички данни са предоставени, съдът взима решение дали иска на управлението има база или не. Ако всичко отговаря на изискванията процеса по ликвидация започва и на компанията се назначава посредник. Той от една страна трябва да достигне споразумение с поне 51% от кредиторите на фирмата за разсрочване или окастряне на задълженията на фирмата в ликвидация, но и да създаде оздравителен план, с който да се опита да възвърне компанията към живот. Посредникът в микроикономически план може да се сравни с ролята на тройката в макроикономически с тази разлика, че той не отпуска средства за спасяването на съответната фирма, за разлика от случая на изпадналата в неблагосъстояние Гърция.

За оздравителната програма на фирмата може да се предложат различни решения. Посредникът може да поиска намаляване на изискванията на кредиторите, по-ниски лихви, отсрочване на закъснели плащания или опрощаването им. След като специалистът събере всички данни и желания на кредиторите, прави план за приходите на компанията в 48 вноски. Планът за погасяване на задълженията е съобразен с възможностите на дружеството и включва намалени вноски спрямо очакваните приходи за следващите две години. Този процес отнема около четири месеца, в които кредитори и длъжник трябва да се договорят за намаленото изплащане на дълга. Споразумението, постигнато със съгласието на мнозинството на кредиторите се подписва в рамките на десет дни след одобряване му по съдебен ред. От този момент нататък, управлението на закъсалата фирма поема отговорността да изплаща коректно всеки месец договорената сума, без да има право за еднократно изплащане на задълженията, дори и да намери нужните средства.

Всичко това звучи добре на хартия, но юристите в областта коментират, че на практика в Гърция няма нито една компания, която да е влязла под член 99 от Кодекса по ликвидация и да е оцеляла. Оздравителният процес включен в него не е фиктивен, казват юристите и пускането на процедурата в момента е нещо като предизвестена смърт за съответната фирма. Голяма част от кредиторите възпрепятстват динамиката на процеса или пречат на сключването на споразумението, като саботират възможността за предоговаряне на условията по изплащане на отпуснатите заеми.

В анализа на проблемите на ликвидационния кодекс на CEO Agenda, специалистите отбелязват, че познатите забавяния в гръцките съдилища могат да изиграят лоша шега на бизнесмените в нужда. Докато текат процедурите по приемането на процеса, бизнесът може да изпадне в неплатежоспособност и така едно основно правило за въвеждане на член 99 ще бъде нарушено. Под съмнение се оказва и ролята на посредника. Много често докато бъде назначен конкретния чиновник, фирмата може вече да изпаднала във фалит, а договореностите межди платци и кредитори в повечето случаи се извършват лично и няма място за трето лице. Неговото присъствие в процедурите по-скоро забавя и усложнява процеса, вместо да го улеснява. В края на краищата опитът  показва, че реално новия кодекс не е особено ефективен нито за предприятията в затруднение, нито за кредиторите. Първите никога не успяват да изправят компанията си на крака, което води до последствието, че вторите никога не получават парите си, независимо от договорките за отстъпки и разсрочване.