Галерия

1

Заедно със срива на Атинската фондова борса се “спъхна” и стойността на компаниите, които са вписани в нея. Най-голям е ударът върху предприятията с държавно участие, които предстоят да бъдат приватизирани. От 2010 насам борсата загуби приблизително 70% от капитализацията си. Същото се случи и с 11 държавни предприятия, които играят на борсата. Днес общата им стойност се изчислява на 2,3 милиарда евро, пише Нафтеборики и тенденцията е капитализацията да продължи да се свива с напредването на времето.

За периода 1997-2011 държавният сектор в Гърция е осъществил сделки за раздържавяване чрез търгуване на акции на борсата на стойност девет милиарда евро. Ако правителството на Георгиос Папандреу беше действало по-решително в началото на кризата, преди да започне невъзвратимото свиване на местната икономика, през 2012 Гърция можеше да е в значително по-добра позиция и нямаше да се чуват слухове за трети помощен пакет или връщане към драхмата. Това обаче не се случи. Тогавашният политически опонент на Папандреу и сегашен премиер Андонис Самарас трябва много бързо да задвижи приватизационния процес.

Въпреки ниските стойности, правителството има какво да предложи на местните и чуждестранни инвеститори. Държавата притежава над 82% от Гръцката захарна индустрия, 74% от пристанище Солун, 74% от пристанище Пирея, 71% от компанията за управление на водните ресурси на Атина и 74% от Солунски води. Освен това има 51% от Националната електрическа компания, 35% от Hellenic Petrolium, 34% от Пощенска каса и 10% останали в Националанта телекомуникационна компания (ОТЕ). В тези компании държавната администрация остава главен акционер или акционер с право на глас, а дружествата имат водещи позиции в ключови сектор за местната икономика.

През 1997 Гърция извършва първата мащабна приватизация, в която продава значителна част от ОТЕ на германския колос Дойче телекомс. От тази сделка страната печели 673 милиона евро. В последствие поетапно пуска акции на други дружества, като извлича максимална полза. За периода 1996-2012 държавните предприятия са набрали допълнително 6,2 милиарда евро с процедури по увеличаване на капитала.

Активирането на масовата приватизация залегнала във втория договор за финансова помощ за Гърция ще даде глътка въздух на Атинската фондова борса. Финансистите се надяват да обърне отрицателния курс, в който главният показател на атинския пазар стремглаво е поел надолу и да раздвижи инвестиционния интерес. Проблемът остава, че приватизацията трябва да бъде активирана с политическа воля, която все се оказва по-слаба от необходимото. Противниците на приватизационните процеси имат различни изходни позиции, защо държавата не трябва да продава активите си, но накрая всички се свеждат до въпроса – “Защо да продаваме в период на криза, като пазарната стойност е по-ниска от реалната?”. Отговорът най-често е, защото е изпуснат правилния момент.В случая на Гърция в средносрочен план не се очертава да дойдат по-благоприятни времена. Помощта към страната все още продължава да тече, макар и с капкомер, но търпението на кредиторите няма да е вечно. Приватизацията е задължение на страната спрямо договореностите по Меморандум 2, а развитието и разширението на бизнеса на продадените компании ще даде прибавена стойност към местната икономика – нови работни места, производство, приходи от данъци. Сега остава да се намерят правилните купувачи.