Галерия

2

1

Антроположката Лиопи Абаджи, която изнася лекции за пола в Университета на остров Крит, пое нелеката задача да хвърли светлина върху нощния живот на гърците, които ходят на стриптийз барове и си поръчват момичета за компания. По тази причина г-жа Абаджи работи в продължение на четири месеца самата тя като компаньонка. Четири месеца, през които наблюдава, пита, научи и описа кодовете на поведение в любовната култура на съвременна Гърция. Нейната книга „Питие за компания” е едно журналистическо-научно изследване, което се чете като приказка с добрите, лошите и грозните герои.

„Когато реших да направя проучване за публичните домове, всеки ден в продължение на един месец започнах да минавам по ул. Фили в Атина, но видях, че няма да постигна нищо по този начин. Тогава един мой приятел ми разказа а компаньонките и ме отведе на няколко места, където знаеше, че има такива момичета. Едно от тях е „Нана”, където по едно недоразумение или пък игра на късмета, изведнъж се оказах „от другата страна” на следващата вечер. От моя страна беше достатъчно да попитам „дали има работа”...” разказва г-жа Абаджи как е започнала изследването си в интервю за вестник „Вима”.

Компаньонките като сексуално развлечение за мъжете съществуват поради властващите стереотипи за мъжественост и женственост в Гърция твърди антроположката от Критския университет. Г-жа Абаджи казва, че „вечната предизвикателност на закръгленостите на жената”, „ненаситното сексуално желание на мъжете и тяхното задължение да го показват постоянно”, „правилото, което казва, че мъжете черпят жените в рамките на една любовна игра” и заради задушената сексуалност в брака като институция са културната рамка, в която се развива професията на компаньонките.

Това че проституцията е „заробване” е теорията на една част от феминистките, но те самите никога не възприемат себе си по този начин, казва г-жа Абаджи. На въпроса, че самите жени казват, че техният избор им изнася финансово и дали не срива мита за жената-жертва, г-жа Абаджи припомня своята книга за трафика на хора издадена през 2008 г., че този въпрос е доста сложен.

„Както се е оформила политиката за имиграцията и работата в секс-индустрията в западния свят единственият начин да стане видима една имигрантка-секс-труженичка е като жертва. Малко са изследванията, които са направени в тази сфера, но всички показват, че те предварително знаят какво ще правят, само че не знаят при колко мизерни условия. Подкрепям теорията, че проблемите, с които се сблъскват като цяло имигрантите са свързани с политиките, които прилагат страните, които ги приемат и че въпросът за трфика на хора е повече свърза с кризата между границите на нациите-държави в един свят, който се глобализира, както и със сексуалната култура и биополитиката на желанието в западния свят” заявява г-жа Абаджи.

По материали на вестник „Вима”