Галерия

1

По време на криза кооперативните банки са единствените, които увеличиха кредитирането си към реалния бизнес в Гърция. Те държат засега само 2% от банковия пазар в страната, но имат голям неоползотворен потенциал за финансиране на реалната икономика. Тайната на кооперативните банки е, че те се създават от капитала на реалния бизнес и финансират пряко производството на принципа “от бизнеса за бизнеса”. Не рискуват средствата на вложителите в рискови операции и залагат на финансиране в производствена дейност, която води до отварянето на нови работни места или поне задържането на съществуващите места, като осигурява постоянна икономическа дейност.

Председателят на Кооперативната банка в “Западна Македония” Янис Апосолидис, който е заместник-председател на съюза на кооперативните банки говори за дейността и предизвикателствата в сектора по време на криза.

Той обясни, че когато проблема с ликвидността в страната почти замрази дейността на търговските банки, кооперативните финансови дружества са предприели кампания за по-широко финансиране на здравите предприятия, от които зависи икономиката на цели региони. Те специализират в отпускането на кредити за малките и средни предприятия, които не могат да си набавят нужните средства от обичайните канали за финансиране.

Печалбата за кооперативните банки е важна, но не е самоцел. Финансират производството и иновациите на регионално ниво и не търсят краткосрочни ангажименти с висок риск.

Нещата за кооперативните банки се влошават когато слуховете за GREXIT се засилват през 2011. Тенденцията, която се появява при търговските банки за изтегляне на депозити поради икономическата нестабилност на страната, засяга и кооперативните банки. След това Банката на Гърция закрива три от кооперативните банки в Гърция, вместо да им даде време да се рекапитализират, което също оказва негативно влияние върху кооперативния сектор.

“Закриването на трите банки подплаши някои от членове в кооперациите и те предпочетоха да изтеглят парите си”, казва Янис Апосолидис. Той подчерта, че пренебрежението на държавното управление към ролята на кооперативните банки в икономическото развитие, създава проблеми в сектора. Въпреки трудностите 13 от 16-те кооперативни банки продължават да функционират, а капитализацията им е по-голяма от минималните изисквания на централната Банка на Гърция, за разлика от големите търговски банки в страната.

Дейността на кооперативните финансови дружества в западна Европа има дългогодишна традиция. Повечето банки в Германия, Белгия и Австрия са създадени в средата 19 век и имат над 150-годишна история.

Волкер Хегеман, ръководител на юридическия отдел на Европейската асоциация на кооперативните банки (European Association of Co-operative Banks/EACB) говори в Атина за тяхната същност. Той подчерта, че печалбата не е цел на тези финансови организации, а само инструмент на бизнеса в определени региони да финансира дейността си. Членовете на кооперативните банки са жители на определен регион, в който развиват дейност.

Те са и нейни клиенти, а решенията в тях се взимат на демократичен принцип – един член, един глас. Няма мажоритарни собственици, нито решения спуснати отгоре”, подчертава Хегеман и допълва: “Ние имаме дългосрочни задължения към клиентите и не търсим краткосрочни ангажименти с висок риск”.

Кооперативите трябва да генерират печалба, защото няма как иначе да оцелеят, но тя не е самоцел. За разлика от търговските банки, те не целят да съсредоточат парите в големите градски центрове и инвестират дори в отдалечени региони, които нямат комерсиален интерес, за да дадат възможност на местни предприятия да останат в некомерсиализирани райони.

Кооперативните банки са най-стабилни данъкоплатците, казва специалистът. В Германия и Белгия кооперативните банки плащат повече данъци в сравнение с обикновените търговски банки, които избягват част от данъчната тежест с преместването на капитала.

Конкретно за Гърция Хегема изрази недоумение, защото централната власт отказва да подпомогне ефективните кооперативни банки, в период когато влива милиарди евро в несъстоятелните търговски банки. “Невероятно е, че кооперативните банки не са включени в програмата за рекапитализация”, изрази недоволството си Хегеман.

Първата кооперация в Италия е създадена през 1854 в Торино, а първата кооперативна банка през 1893 година. Иновациите навлизат в кооперативния модел през 70 години на миналия век. Тогава се създават социалните предприятия, които са резултат от обединение на различни малки бизнеси в един регион и имат за цел да подпомогнат местното население.

В Италия има два типа социални предприятия. Едните са насочен към грижа за хора в неравностойно положение. Другите има за цел да включат тези хора в реалния бизнес, като производство и търговия. Първо, финансирането на тези инициативи е идвало от самите кооперации. След това социалните предприятия са влезли под крилото на държавата.

“Сега поради кризата много от социалните предприятия затварят или се насочват към кооперативните банки за допълнително финансиране, защото само те имат свободни средства, които да подкрепят дейността им”, казва Мариятереза Ругиеро, която е член на управителния съвет на Banca Etica в Италия.

Тя подчерта, че в момента съществуват нови проблеми в страната като високата безработицата при младите, нововъзникналите бедни домакинства и имиграцията. “Всички знаете много добре, че в Италия имаме голям проблем с мафията. В страната има закон, според който активите на всеки заловен член на мафията отиват в полза на държавата. Тя от своя страна отпуска конфискуваните средства и земя на кооперативните банки и социалните предприятия, за да се създадат работни места за безработни, които да започнат свой бизнес и производство”.