Галерия

1

Асоциацията на гръцките корабни собственици се обявиха категорично срещу поредното налагане на извънредния данък върху големите предприятия. Според данните, цитирани от представители на корабната индустрия, секторът е отбелязал около 260 милиона евро загуби за 2010 година и не може да понесе допълнителния данъчен товар, както планира правителството на Георгиос Папандреу.

Мотивът за налагането на извънредната удръжка е свързан с идеята за социална отговорност, според която всички печеливши компании трябва да дадат своя дан за възстановяването на местната икономика. В бизнес кръговете се коментира, че извънредният характер на данъка е изчезнал, защото в последно време този данък се удържа всяка година.

За 2010 извънредният данък ще засегне дружествата, които декларират чиста печалба над 110 хиляди евро. При тях след облагането с корпоративен данък между 20% и 24% и други удръжки, чистата сума ще се съкрати с още 4% в ползва на държавата. Сумите се повишават стъпаловидно и най-успешните предприятия в Гърция, които декларират, че печалбата им след данъци и такси е над пет милиона евро, ще бъдат „клъцнати” с още 10% в името на оздравяването на гръцката икономика.

В писмо до Министерството на финансите корабните собственици отбелязват, че налагането на извънредния данък върху компаниите в морския транспорт е грешка. Те изискват техния сектор да бъде изключен от мярката, която има за цел да събере допълнителни средства от печелившите компании. Асоциацията на корабните собственици искат да се приложи същия закон, според който през данъчната 2009 година бяха освободени от допълнителната данъчна тежест.

Неблагоприятната данъчна среда и липсата на стабилност в данъчното законодателство е проблем за Гърция още преди началото на кризата. Нейният разгар и реформата в данъчната система от последната година съвсем влоши ситуацията за големите предприемачи в корабоплаването. Смяната на флага или с други думи регистрирането на плавателния съд в страни с по-добра данъчна система е стара практика за гръцките индустриалци от сектора. Флаговете на Панама, на Маршалските острови, на Кипър или на Либерия са между най-предпочитаните от морските индустриалци, защото предлагат ниски данъци и възможност за развитие на компаниите в морския транспорт.

Последните промени в гръцкото законодателство се оказаха сякаш и капката, която преля чашата за гръцко-кипърската круизна компания Louis Hellenic Cruises, която обяви, че се отказва от гръцкия флаг. „Новата законова рамка, която вече е влязла в действие със отмяната на каботажа, прави очевидно неконкурентни гръцките кораби спрямо чуждите, най-вече с тежестта на оперативните разходи. По тази причина ние нямаме друг избор, но да се откажем от гръцкия флаг”, се казва в официално съобщение на Louis Hellenic Cruises, цитирано от Та Неа.

В анализ на гръцкото издание Кердос се сравняват разходите на два еднакви кораба с един и същ капацитет. Единствената разлика е, че единият пътува под гръцки флаг, а другият под чужд. Примерният кораб тежи 23 тона, има капацитет 1200 пътници и персонал 366 души. От тях по закон 28% или 104 души от екипажа трябва да са задължително гърци според закона, ако плавателният съд е под гръцко знаме. Месечните разходи за заплати и за вноски за социално осигуряване са в размер на 611 хиляди евро. Същият кораб, плаващ под чужд флаг ще наеме само 7% гърци, ако иска да обслужва транспорта в гръцки води и ще има разходи за заплати и осигуровки 378 хиляди евро. Разликата в цената на човешкия труд е значителна и моментално прави местните морски транспортьори крайно неконкурентни.