Галерия

1

Добре е да се опитваме да повишим приходите в бюджета, но не трябва да забравяме, че в продължение на много десетилетия държавата поддържаше каботажа за круизите, от което се изгубиха много милиарди евро. Това е мнението на президентът на Асоциацията на гръцките корабособственици Тодорос Вениамис, който не остана мълчалив на нападките на гръцкото правителство, че корабната индустрия не допринасяла достатъчно за възстановяването на местната икономика. Ако законът за ограниченията на движението на чуждестранните кораби в гръцкото Средиземноморие бе отменен по-рано, то вече приходите от корабоплаването щяха да са далеч по-високи и външният дълг щеше бъде с милиарди по-малък, обяснява Вениамис. „Конкурентоспособността създава богатство и работни места, протекционизмът ги разрушава.”

Той подчертава, че законодателството за морския транспорт трябва да се промени и да се осигури сигурността на пристанищата, за да може да се привлече интереса на големи компании към услугата homeporting. Според Асоциацията на гръцките корабособственици Гърция е много желана дестинация, но съществуват много процедурни и структурни проблеми.

„Ако бяхме свързали нашите пристанища с железопътния транспорт и пътните мрежи, днес Гърция можеше да е основния логистичен център на Източното Средиземноморие”, отговориха представителите на корабната индустрия на призива на финансовия министър Евангелос Венизелос за помощ от играчите в сектора за гръцката икономика. В речта си на международния панаир в Солун Венизелос, зави почти порицателно, че страната има нужда от повече частни капитали, като се обърна специално към корабовладелците и малко по-късно обяви поредния извънреден данък върху частната собственост.

Корабната индустрия в Гърция е най-голямата промишленост в страната, а корабните компании с гръцко участие надвишават 750 и държат лидерство в сектора в световен мащаб. Прекият принос за страната от тази индустрия възлиза на 140 милиарда евро през последните 10 години, а за петте месеца на 2011 приходите от корабните компании в бюджета са достигнали 5,5 милиарда евро. Въпреки големият принос за бюджета, държавата е направила изключително малко или дори нищо за подобряването на пристанищните инфраструктури, за да задържи капиталите от корабната индустрия. Поради тази причина голяма част от компаниите са принудени да изнесат услугите си под чужд флаг, който предоставя много по-добри условия за развитие на бизнес и търговия.

През 2010, морска търговия на Гърция възлиза на 15,42 милиарда евро, а приносът й към БВП стига 6,72%, като е намалил търговския дефицит с 35,28%. Според данните на Банката на Гърция постъпления от корабоплаването в държавната хазна на страната са най-високи в сравнение с останалите държави-членки от Европейския съюза, в които приносът на корабната индустрия не надвишава 1%. През миналата година, която се смята за една от най-кризисните в последното десетилетие, корабната индустрия и износът се оказаха единствените два сектора, които отбелязаха положителен ръст в сравнение с 2009.

Независимо от силните позиции, които Гърция може да си спечели като логистичен център на Средиземноморието, гръцките корабособственици са категорични, че държавата не инвестира в необходимата инфраструктура, за да задържи вносната валута на страната от корабоплаването, нито обръща достатъчно внимание на развитието на туризма. Следователно, няма как да се очаква, корабособствениците да повишат инвестициите си в страната, докато държавното управление не изпълни своите задължения и не даде зелена светлина за развитието на необходимата инфраструктура. Данъчната нестабилност, тежките административни процедури, техническите забавяния по пускането на големи инфраструктурни проекти обезсмислят приказките на финансовия министър Евангелос Венизелос за помощ на едрия бизнес във възстановяването на местната икономика.