Галерия

1

“Корпоративната отговорност е необходимост, а не лукс”, казва френският министър по темите на екологията, устойчивостта, развитието и транспорта Робин Едме. Той бе почeтен гост на втория форум посветен на социалната корпоративна отговорност, който компанията Capital link организира в Атина. Едме отбелязва, че най-големият проблем при създаването на дългосрочни практики за устойчиво развитие е тяхното финансиране. Инвеститорите от капиталовите пазари все още не са готови да гласуват голямо доверие на проекти свързани с устойчивото развитие. Тази възможност за финансиране на устойчиви практики може да се поеме от средствата за корпоративна отговорност. “Това е инвестиционен процес, в който се залагт екологични, социални и обществени критерии, за да се достигне по-добър резултат”, обяснява министърът. Той подчертава, че крайната цел на всички социално ориантирани корпоративни инициативи е да се промени бизнес модела като се приложат устойчиви и отговорни корпоративни мерки за управление.

При създаването на фондове за набиране на капитали от корпоративните политики не може да се изключват никой сектор, колкото и да е непопулярен в общественото съзнание, казва Едме. Френският министър обясни, че ако компании от тютюневото производство, оръжейната индустрия или дори порнографията искат да подкрепят някой от тези фондове в рамките на корпоративната отговорност, средствата им трябва да бъдат приети. Едме обърна повече внимание не на това от къде идват средтсвата за тези фондове, а на това как те биват управлявани. Той обясни, че този тип финансови фондове не могат да действат на принципа на спекулацията и управлението им трябва да е устойчиво и целеобразно, без да е в товар на определени обществени или икономически групи.

“В момента проблемът с околната среда в Гърция е особено остър. Чуват се различни гласове, които говорят за корпоративна отговорност, като започнем от Hellenic Petrolium и стигнем до Атинското летище. Всички казват колко са направили чрез програмите за корпоративна отговорност, но трябва да видим какво се крие за тези думи”, заяви недоволството си Панайотис Христодулакис, който е председател на Общогръцкия център на екологичните изследвания. Той даде пример с проблемите около рафинериите на Hellenic Petrolium в близост, до които (спроед неговите думи) има 300 хиляди кубични метра петролни отпадъци. “За да може да говорим за корпоративна отговорност, трябва тя да се изпълнява от компании, които не гледат само печалбата, но наистина обръщат внимание на социалния характер на тяхната дейност”, заключи Христодулакис.

Гръцкият архитект Александрос Самарас говори за нуждата от създаване на Архитектна социална отговорност, която да обвързва предприемачите и изпълнителите на строителни проекти с най-добрите и устойчиви практики в архитектурата. “Трябва да се избират не най-евтините проекти, а тези които гарантират най-дълъг живот на сградата”. Той подчерта, че този сектор може да играе важна роля както в сигурността, така и в социалното облагодеталстване на обществото. Архитектурното бюро на Самарас е създало безплатно проекта за моста при Колежа в Психико, който беше построен след смъртта на малкия ученик Солон Каридакис. Той бе блъснат от кола, след като се опитвал да пресече улицата на път към празненство с негови съученици. “Като се вземе предвид специалното място, което архитектурата заема в качеството на живота и в обществото ни, Архитектната социална отговорност има много важно значение за подобряване на околната среда в днешни времена”. Освен социалният характер на архитектурната дейност, компаниите трябва да обърнат внимание на качеството, устойчивостта и природната целесъобразност на проектите, подчертава специалистът.

Константинос Бакурис, който е председател на неправителствената организация “Международна прозрачност Гърция” отбеляза, че в последните години гръцкото общество е станало по-чувствително към въпросите на корупцията и липсата на прозрачност. Последните проучвания сочат, че домакинствата, които дават сигнали за корупция както в частния, така и в държавния сектор са се увеличили. “Частният сектор има сериозна роля в липсата на прозрачност – един на пет служители в него смята подкупа за приемлив начин за достигане една корпоративна цел”, казва Константинос Бакурис. Той подчерта, че поради кризата не може да очаква много от публичния сектор. Директорът на неправителствената организация е на мнение, че частните фирми ще понесат основната тежест в изхода на страната от кризата. “Гръцкото предприемачество трябва да убеди обществото, че може да се справи с тази задача и инициативите по програмите за корпоративна социална отговорност ще подпомогнат да се подобри имиджа на местния бизнес”.