Галерия

4

3

2

1

За трети пореден ден стойността на гръцките ценни книжа се срива на международните пазари след изявленията на анонимен правителствен източник пред финансовото издание Market News International, че Гърция се опитва да предоговори механизма за финансова подкрепа от страните от еврозоната така, че да изключи от него Международния валутен фонд. Най-големият потърпевш са облигациите с 10-годишен падеж, чийто spread-показател “удари” своя 12-годишен рекорд и стойността му достигна до 445 пункта. Това означава, че лихвата при изплащането на десетгодишните облигации за Гърция достигна 7,5 на сто. Това е най-високата лихва, която страна от Европейския съюз е принудена да изплаща за ценните си книжа. За сравнение лихвата при която Полша продава аналогични облигации е 5,54 на сто, за Унгария тя е 6,78 на сто, за Ирландия тя е 4,50 на сто, а за Испания 3,88 на сто.
    Срив претърпяха и останалите гръцки ценни книжа. Spread-показателят за двугодишните облигации достигна до 561 пункта, за тригодишните облигации до 562 пункта, а за петгодишните облигации - 460 пункта. Това са стойностите от вчера. Днес същият показател за облигациите с двугодишен падеж е вече 600 пункта! В същото време расте и показателят cds, т.е. застраховката срещу евентуален фалите на държавата. Днес тя достигна 453,3 пункта. На практика това означава, че застраховката за всеки 10 милиона евро гръцки дълг струва вече 448,500 евро! Досега гръцките икономисти обвиняваха големите hedge-funds в груба спекулантска игра срещу страната. Много експерти, цитирани от Wall Street Journal обаче смятат, че срещу Гърция вече залагат и банки, предприятия и традиционни инвеститори, които вече са инвестирали в Гърция и в момента се опитват да застраховат инвестициите си.
    Масло в огъня наля и публикация на вестник Financial Times, според която от началото на годината от гръцките банки са се оттеглили вложения за над 10 милиарда евро, поради заплахата на правителството, че ще иска доказателства за произход на парите на всички вложители и поради общата несигурност около състоянието на гръцката икономика. Според изданието тези капитали представляват около 4,5 на сто от общата ликвидност на гръцките банки и са реинвестирани предимно в банки в Кипър и Люксембург. Гръцките банкови среди определиха като нереални посочените от авторитетния финансов вестник данни. Това, което обаче със сигурност може да се твърди е, че гръцките банки оказаха огромен натиск върху гръцкото правителство да размрази втората част от държавната помощ за тях и в крайна сметка успяха. Най-големите финансови институции в страната веднага кандидатстваха за парични инжекции в брой.
    Цялата суматоха по международните пазари естествено се отрази и на атинската борса, чийто индекс само днес се гмурна с 5 процента надолу и приключи деня на 1889,03 пункта. Съвсем логично най-много поевтиняха акциите на банките. Най-големи загуби претърпя Eurobank EFG, чийто акции поевтиняха с 9,03 на сто, следвана от Банка Пиреос - 7,72 на сто, Алфа Банк - 7,12 на сто и Националната банка на Гърция - 7,05 на сто. “Банките сриват борсата, тъй като тяхната печалба най-много страда от увеличаването на spread-показателя. Инвеститорите са уплашени, че гръцката икономика е на прага на още по-голяма рецесия и че правителството няма да може да изпълни Програмата за стабилност”, заявява Такис Заманис от инвеститорската компания Beta Χρηματιστηριακή, цитиран от агенция Ройтерс.
    Страхът от задълбочаване на гръцката криза срина стойността на еврото, което се обменя срещу по-малко от 1,33 щатски долара, а спрямо японската йена закова на 124,08 йени за евро. От началото на 2010 година общата европейска валута се обезцени със 7%.