Своята подкрепа изрази лидерът на крайно дяната партия Георгиос Карадзаферис към реформите на социалистическото правителство на ПАСОК. Според Карадзаферис икономическата политика на министър-председателя Георгиос Папандреу е „отговорна” и „сериозна”, и всички мерки, които са предвидени в Програмата за стабилност и развитие са „в правилна посока”. Това стана ясно след срещата на лидера на ЛАОС с Андреас Ловердос министър на заетостта и социалното осигуряване.
„В основата си програмата на правителството съвпада с вижданията и плана за изход от икономическата криза на ЛАОС. Поддържаме всяко отговорно решение, което настоящото правителство ще вземе, за да изкара страната от дългогодишната безизходица,” заяви Георгиос Карадзаферис един ден след националната стачка на държавните и частни служители в Гърция.
В същото време група протестанти се бяха събрали пред сградата на Министерството на финансите и скандираха лозунги „Дайте парите на народа!”, „Не! на извънредните мерки и съкращенията на заплатите”, „Искаме работа, не данъци”.
Протестът бе инициатива на крайно лявата политическа група СИРИЗА по повод финансовата политика на социалистическото правителство. „Данъчната реформа на ПАСОК е чисто плячкосване, но най-големият проблем е безработицата в страната. Имаме безработна сила, не работна,” заяви председателят на парламентарната група на СИРИЗА Алекос Алаванос. Според него държавното управление трябва да задвижи механизмите на производство и да така да се създадат нови работни места. Алаванос обвини правителството в некомпетентност. „Всички действия на управляващите в момента са в грешна посока,” каза той.
Представителят на крайната левица е категоричен, че ако се въведат допълнителни рестриквини мерки, целият гръцки народ трябва да се вдигне на бунт. „Очаквайте народния гняв да се излее в много по-големи протести и гражданско неподчинение от това на 24-ти февруари,” заплашиха радикалните комунисти.
След години безотговорно управление, на прага на финансов крах, Гърция попадна и под ударите на международните пазари. Реформите в данъчната и социално-осигурителната система не срещат нужното обществено разбиране и така работата на правителството става още по-трудна. На 15-ти и 16-ти март Гърция трябва да представи в Брюксел своя Доклад за дейността, който описва степента на изпълнение на мерките за намаляване на държавния дефицит, вписани в Програмата за стабилност и развитие. По всичко личи, че страната няма да се размине с повишаването на Данък добавена стойност и допълнителното по-драстично съкращаване на разходите в обществения сектор. За съжаление непримиримостта на гръцките граждани, че „добрите стари времена” са отминали завинаги, прави оздравяването на местната икономика още по-трудно.