С други думи европейската общност установи цена от 35 цента на всяко евро гръцки дълг, което е базирано на предположения. Цената от своя страна се определя от пазара и ако до вчера гръцките облигации са имали пазарна стойност под 30% от номиналната, то сега търсенето им скача, а с него и цената. Това може да доведе до второ усложнение. Ако цените се вдигнат Европа няма да успее да изкупи обратно гръцки дълг на стойност 35 милиарда евро с отпуснати 10 милиарда евро и устойчивостта на дълга пак ще бъде поставена на изпитание.
Остава въпроса защо кредиторите приемат решения, които крият сериозни опасности за реализацията на плана. “Тези решения са чисто политически. Не са икономически обосновани. Темите за устойчивостта на външния дълг са въпрос на договаряне”, коментира финансовият анализатор.
“Никъде не се казва, че дългът в размер на 120% от БВП е устойчив, а 130% не е устойчив. Проблемът възникна, защото от една страна Германия не искаше да финансира допълнително Гърция въпреки че дългът й става неустойчив. От друга страна в правилника на Международния валутен фонд е посочено, че фондът не може да продължи да финансира спасителните програми на страни, които са с необслужваеми дългове. Така се достигна до едно политическо споразумение”.
Според финансовия специалист намаляването на лихвите по помощното кредитиране и отлагането на падежите са крачка в правилна посока. Реалната оценка за успеха на договорката от последния Юрогруп ще може да се оцени само след като кредиторите обявят официално при какви макроикономически условия са направили изчисленията за дълговото регулиране.