Галерия

1

Изкупуване на гръцки държавни облигации, връщане на част от печалбите от търговията с ценни книжа, намаляване на лихвените проценти по помощните заеми и отлагане на плащанията им в срок от 10 години. Това са условията, които Европа и Международният валутен фонд приеха, за да въведат гръцкия външен дълг в устойчиви норми.

По-конкретно кредиторите се споразумяха да разсрочат плащанията на лихвите по заемите от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) с 10 години и да удължат падежите на помощните заеми с 15 години. Европейската централна банка ще върне на Гърция част от печалбите, които е натрупала от търговията с гръцки ценни книжа. Засега единственото неизвестно остава как точно ще се проведе изкупуването на гръцкия дълг от европейската институция. Цената, на която Европейската централна банка ще закупува гръцкия дълг е на около 35% от номиналната им стойност.

“Взети заедно тези мерки ще помогнат гръцкият външен дълг да възстанови устойчивите си нива и постепенно страната да се върне към пазарно финансиране”, заяви ръководителят на Международния валутен фонд Кристин Лагард след многочасовото съвещание с финансовите министри от еврозоната. Общият ефект на тези мерки ще доведе до смаляване на външните задължения на Гърция с 40 милиарда евро в следващите години.

Отстъпките, които МВФ и Европа договориха в съчетание на пълното изпълнение на оздравителната програма се очаква да помогнат на Гърция да намали дълга си до 124% от БВП през 2020. Две години по-късно той трябва да спадне до 110% от БВП. “Става въпрос за голямо облекчение като се сравни със сегашната траектория на дълга”, подчерта Лагард. Тя заяви, че след изпълнението на условията по договорката на Юрогруп ще препоръча на изпълнителния съвет на Международния валутен фонд завършването на оценката за развитието на гръцката икономика.

Международните кредитори взеха решение и за изплащането на помощния транш от 43,7 милиарда евро. Той ще бъде даден на части. Първата част ще бъде внесена до 13 декември тази година. Тя ще е на стойност 34,4 милиарда евро и ще отиде главно за рекапитализацията на банките и покриване на закъснели вътрешни задължения. Останалата част от сумата ще бъде дадена на три под-транша до края на първото тримесечие на 2013.

“Решението на Юрогруп и Международния валутен фонд е изключително важно, защото задържа Гърция е рамките на еврото", заяви след края на преговорите финансовият министър Янис Стурнарас. "Решението на Юрогруп и Международния валутен фонд е изключително важно, защото задъра Гърция в рамките на еврото", заяви след края на преговорите финансовият министър Янис Стурнарас. Той уточни, че се дава възможност на страната да излезе от омагьосания кръг на рецесията и на свръх кредитиране и да намали дълга й.

В ранните часове на вторник сутринта, след края на заседанието на международните кредитори премиерът Андонис Самарас заяви: “Всичко мина добре. Ние, гърците се преборихме заедно и от утре започва нов ден за всички ни. Утре ще можем да кажем повече подробности”.

Премиерът се опита да представи договорката между кредиторите като успех за Гърция, но някои външни анализатори оценяват, че все още е рано да се празнува. Задълбочаващата се рецесия и трудностите в изпълнението на гръцката програма карат финансистите да вярват, че в момента е достигнато едно временно решение. Гърция няма да се размине без второ преструктуриране на дълга, което за момента е отложено след германските парламентарни избори през есента на 2013.

Гръцките медии посрещнаха с успокоение договорката достигната в Брюксел. “Най-сетне решение за транша и дълга” сложи на първа страница електронното издание на вестник Катимерини. Етонос перифразира комедията с Мерлин Монро The Seven Year Itch, за да опише мъките около предоговарянето на гръцкия дълг и постави заглавие “Компромис след 12 часа…  сърбеж”. Нафтемборики заложи на позитивния подход и обяви “Удовлетворение в правителството от договорката”. Вима съобщи с големи букви “Юрогруп: Договореност между ЕС и МВФ за гръцкия дълг” , а Неа предаде лаконично “44 милиарда – глътка въздух за икономиката”.

“За да сме сигурни, че тази договореност ще проработи, първо трябва да видим при какви условия кредиторите предвиждат, че дългът ще достигне 110% от БВП през 2022. Няма как да знаем дали външният дълг ще бъде устойчив след десет години, ако не видим при какви нива на ръст на БВП са залегнали тези резултати”, заяви специално за GRReporter гръцки финансов анализатор, пожелал да остане анонимен.

Според същия източник първите неофициални информации сочат, че предвижданията на кредиторите за състоянието на гръцката икономика са повече от оптимистични. Ако европейците и МВФ залагат големи надежди на висок икономически ръст в Гърция след 2014, най-вероятно сметката им за укрепването на външния дълг няма да излезе вярна.

Друг подводен камък е решението за обратното изкупуване на част от гръцките държавни облигации (Direct Debt Buyback) от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). Европейските финансови министри се договориха да отпуснат по заобиколен начин 10 милиарда евро за закупуването на гръцки държавни облигации с номинална стойност 35 милиарда евро.