Галерия

1

Уволненията в държавния сектор, начинът на събирането на данък сгради и усвояването на неизплатените задължения са основните теми, които внасят раздор между гръцкото правителство и кредиторите от Европа. Извънредната мисия на представителите на надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия се удължи с една седмица в Атина, за да може да се намери златна среда за прилагане на мерките от програмата за финансова помощ за Гърция.

Ден преди заминаването си от Гърция ръководителите на мисията поискаха среща с премиера Андонис Самарас, за да може да решат различията между двете страни на по-високо ниво. Първоначално Самарас трябваше да се срещне с надзорниците във вторник вечерта, за да приключи поредният кръг на кредиторската мисия. Липсата на съгласие как да се събира данъка върху недвижимите имоти и отказът на правителството да въведе преки уволнения в публичната администрация са основните причини първоначално планираната среща при премиера да се провали. “Има много отворени теми и затова смятаме, че преговорите трябва да продължат”, заяви министърът на финансите Янис Стурнарас пред журналисти.

Кредиторите отказват да приемат плана на гръцкото правителство да въведе през 2013 единен данък върху недвижимата собственост, който да обедини различните данъци и такси наложени върху имотите налагани до момента. Те искат “извънредния” данък върху имуществото, познат като харач да се събира чрез сметките за електричество и през тази година. Министерството на финансите предложи той да бъде отделен от сметките за ток и да се събира само от данъчните служби. Надзорниците не вярват, че гръцката данъчна служба може ефективно да си върши работа и да събира данъчните задължения. Според целите на Меморандума за финансова помощ от данък сгради правителството трябва да събере 2,5 милиарда евро.

Надзорниците не вярват, че гръцката данъчна служба може ефективно да си върши работа.

Втори проблем в преговорите създава решението колко вноски да се въведат в програмата за разплащане на старите неизплатени задължения на фирмите и физическите лица към държавата. Те засягат наложени, но неизплатени данъци и социално-осигурителни вноски от предишни години. Правителството иска вноските да достигат до 60, а тройката настоява да не са над 36. По този проблем се очаква двете страни да достигнат до консенсус и и вноските да бъдат не повече от 48.

На трето място остава отворен въпросът за уволненията в държавния сектор. Задължението на Гърция към договора за финансова помощ, с който до момента страната е получила почти 150 милиарда евро е да съкрати 150 хиляди държани служители до 2015. Целта за 2013 е от публичния сектор да си заминат 25 хиляди души. Правителството настоява, че ще прибегне до реформа с рокади, но няма да въведе преки уволнения. Сега надзорниците искат гръцкото управление да им даде конкретни разяснения как смятат да изпълнят поетите задължения. Те настояват правителството да проведе оценка на персонала в публичната администрация и да отстрани тези, които не отговарят на критериите.

Докато правителство и кредитори се опитват да намерят общ път, за да продължи изпълнението на програмата за икономическо оздравяване, Съюзът на служителите в държавната администрация (АДЕДИ) свикаха в Атина общ протест срещу уволненията в държавния сектор. На него се събраха по-малко от 150 души, главно лидерите на основни синдикални движения и членовете на управителните им съвети. “Държавните служители в Гърция са малко и отговарят на стандартите приети в други европейски страни. Тройката няма право да иска нашето съкращение, защото с малък държавен сектор, страната наистина ще потъне”, заяви главния секретар на АДЕДИ.

Синдикалните поддръжници в публичната администрация са категорични, че правителството няма право да уволни дори и чиновниците извършили служебни злоупотреби, докато всички дела не бъдат преразгледани. “700 души, които последно министерството обяви за престъпили клетвата на държавни служители е твърде голямо число, което не отговаря на данните събрани от публичната администрация. Ако служителите в държавния сектор са обвиняеми за дела свързани с личния им живот, не могат да бъдат отстранявани от работа”, настоя юристката Мария Ципра пред GRReporter.

От синдикалната организация на държавни служители предупреждават, че митингите и протестите в защита на работните места в публичния сектор ще продължат. Те призовават цялата общественост да ги подкрепи. Синдикатите настояват, че мерките на правителството ще навредят най-много на обикновените граждани. Те са категорични, че ако съкращенията влезнат в сила, гражданите няма да няма да имат достъп до основни публични услуги. 

Междувременно преговорите на премиера Андонис Самарас с представителите на кредиторите стигнаха до задънена улица. На излизане от срещата финансовият министър Янис Стурнарас заяви, че двете страни са близо до консенсус, но все още не са достигнали до пълно съгласие. Той не поясни къде са останали различия. Надзорниците дават две седмици на гръцкото управление да сложи ред във вътрешно политическата ситуация, за да приключат окончателно тази част от преговорите. Представителите на Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия се очаква да се завърнат в Атина в началото на април тази година.