Кредиторите най-после усетиха верния тон, с който трябва да се преговаря с Гърция и категорично и ясно поставиха условията си, за да получи тя следващия пакет финансова помощ от 130 милирада евро. Представителите на надзорната тройка Пол Томсън от Международния валутен фонд, Клаус Мазух от Европейската централна банка и Матиас Морс от Европейската комисия този път показват твърдост и решителност да не се подведат по поредните мъгляви обещания на поредното гръцко правителство. Те са поискали незабавни действия, които са:
- намаляване на минималната работна заплата в частния сектор, която да достигне до нивата на тази в Испания и Португалия. Пол Томсън е дал за пример съседни на Гърция източноевропейски страни, които се конкурират с много ниската цена на труда;
- премахване на 13-та и 14-та заплата;
- премахване на автоматичните увеличения на заплатите за прослужено време;
- либерализиране на трудово-правните отношения в банките и държавните предприятия;
- реформиране на колективните трудови договори;
- промяна на трудово-правните взаимоотношения, които да се решават само между работника и работодателя;
- намаляване на социалните осигуровки;
- намаляване на допълнителните пенсионни надбавки.
Едновременно с това надзорната тройка е поискала и ефективни съкращавание в държавния сектор, където да бъдат освободени 150 хиляди служители. Гръцките медии нарекоха исканията на кредиторите “обидни” за нацията. Вчера Пол Томсън, Матиас Морс и Клаус Мазух имаха четиричасова среща с министъра на заетостта Георгиос Кутруманис, когото ще посетят отново днес, събота на обяд. Ако не успеят да го убедят в неотстъпчивостта си, среща ще има и в неделя. “Трябва да приложите веднага мерките, които ви предлагаме. В последните две години си играете с търпението на кредиторите”, е било посланието на тримата мъже към Кутруманис. Самият той е предложил алтернативни мерки, които да намалят с 12 на сто цената на труда в Гърция. Това обаче се е видяло крайно недостатъчно на надзорната тройка.
По тези теми работодателите и синдикатите не успяха да постигнат съгласие и единственият начин да бъдат приложени е законодателно. Срещу това обаче са против всички партии в гръцкия парламент, така че закон, който предвижда ново намаляване на заплати и пенсии и съкращаване на държавни служители не може да мине. Гръцките депутати дори стигнаха дотам, че преди три дни гласуваха против либерализирането на работното време на аптеките. С това Атина предизвика гнева на официалните си кредитори.
Германският министър на финансите Волфганг Шойбле заяви на Световния икономически форум в Давос, че две години само чува от Гърция, че е решена за провежда реформи. “Сега е време да изпълнява”, каза той. На същия форум изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристин Лангард откровено призна, че е разочарована от Атина и че там в последните три месеца просто няма реформи.
Единствената добра новина за гърците идва от преговорите със частните кредитори, където се е забелязал “значителен напредък по техническите и правните въпроси”, както се казва в официалното съобщение на Института за международни финанси. Преговорите между изпълнителния му директор Чарлз Далара и премиера Лукас Пападимос продължават и днес, а финансовият министър Евангелос Венизелос очаква в неделя да има и официално съобщение за постигнатото споразумение. Докато трае обмяната на облигациите страната ще бъде поставена в категорията “временен фалит”, както обявиха агенциите за кредитен рейтинг.