Галерия

1

Половината от гръцката програма за фискална консолидация е под въпрос. Ръководителите на мисията на международните кредитори са одобрили мерки в размер на шест милиарда евро от двегодишната програма, която трябва да спести на бюджета 11,5 милиарда евро. Според източници близки до министерството на финансите тройката не признава мерки в размер на 2,5 милиарда евро и иска по-детайлно обяснение от къде ще дойдат съкращения в размер на около три милиарда евро.

Представителите на Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия не признават съкращенията в разходите за лекарства. Мярката е в размер на 800 милиона евро и според кредиторите, в последните две години разходите за лекарства са били толкова драстично намалени, че допълнителното съкращения изглежда неприложимо.

Съкращаването на 300 милиона евро от програмата за публични инвестиции също не било одобрено. Кредиторите са категорични, че в петата година на рецесия, намалението на инвестициите е повече от противопоказно и искат финансовото министерство да намери друг начин да спести търсената сума.

Като част от фискалната консолидация, правителството заяви, че иска да прехвърли плащанията на разходи за военно снаряжение на стойност 437 милиарда евро след 2015. Надзорната тройка категорично отказа да приеме това, като оздравителна мярка, защото целта на програмата е да се намалят разходи в дългосрочен план, а не да се отлага изплащането им за по-късен период. 

Икономиите на стойност 375 милиона евро от въвеждането на електронен начин на управление на доставките в публичния сектор също са се видели нереални на Пол Томсън, Клауз Мазух и Матиас Морс, както и спестяването на 150 милиона евро от образователния сектор. Въпреки всичко, най-голям проблем остава темата с разходите за заплати на държавните служители.

Според досега изготвения план от гръцка страна, бюджетът трябва да си спести 167 милиона евро от задействане на трудовия резерв – държавни служители, които ще бъда освободени от работните си места, но ще получават 60% от заплатата си в следващите три години. Ако публичният сектор има нужда от кадри, те ще са първи в списъците за назначения. Ако след три години не бъдат повикани отново на работа, ще станат официално безработни.

Този план за “разтоварване” на държавния сектор бе съгласуван с тройката още по време на правителството на Лукас Пападимос. В началото на годината Гърция се бе ангажирала да освободи до края на 2012 над 15 хиляди държавни служители. С напредване на времето броя на освободените до края 2012 се оказа, че трябва да бъде около 35 хиляди, но досега няма нито един държавен чиновник влезнал в трудовия резерв. Крайната цел остава 150 хиляди държавни служители по-малко в края на 2015.

Досега преките уволнения в гръцкия публичен сектор бяха избягвани. Държавните управления се опитваха да намалят по различни заобиколни начини броя на държавните служители. Най-често се прибягваше до предсрочно пенсиониране или даването на различни стимули за напускане на постоянната служба, както и  на срочни договори с временно наети служители. Освен това правителството прие принципа на всеки 10 напуснали публичната администрация да се наема един нов служител. Всички тези мерки обаче остават крайно недостатъчни, за да се намалят ефективно бюджетните разходи за заплати.

Международните кредитори искат съкращенията за разходите от заплати да надминат 1,4 милиарда евро. Новото намаление на добавки върху възнагражденията на държавните служители, което ще спести на бюджета 360 милиарда евро не е достатъчно, оценява тройката. То ще струва средно на един държавен чиновник 1000 евро по-малко върху годишната му заплата. "Цената остава нищожна в сравнение с жертвите, които понесе частния сектор", настояват анализатори в Гърция. По въпроса за пенсиите, кредиторите са заявили, че съкращенията са чувствителни и не искат повече в тази насока. Сега главно предизвикателство остава разчистването на публичната администрация.