Кониф вижда позитивност в колективната загуба на доверие в хората, които трябва да ни управляват. Той смята, че по този начин ние прехвърляме отговорността върху самите нас и поемаме развитието си в собствените ръце. “Взаимопомощта е обикновен акт, който има дълбок ефект върху душата на един млад човек. Това е действие, което няма да ви струва нищо, ако го направите, но може да ни коства всичко, ако го пренебрегнем”.
Проблемните деца и младежи не липсват и в Гърция, което беше потвърдено от специалист в областта на психиатрията и детската психология Матеос Йосафат. Според него кризата, която днес страната изживява не е само финансова, но социална и психологическа. Новото поколение е изгубено в процеса на промяна на стойностите и младежта на Гърция плаща цената на изгубения път.
Характерна черта на нацията в последните десетилетия е станала липсата на отговорност за извършените действията. Това явление според него се проявява на различни нива – “Не съм виновен аз, другият носи отговорност за моето състояние”, “не моята партия, а опозиционната е виновна за състоянието на страната”, “не съм отговорен за ситуацията, в която се намирам, чужденците са виновни”.
В Гърция имаме навика да рефлектираме проблемите си върху другите, казва психологът. Рядко в обществото се откроява желанието на единицата да допринесе за общото благо. Егото преобладава в стимулите за взимане на решение.
“Не знаем как да се държим помежду си. В обществото съществува незаконността и свръхпотреблението, което за много години ни учеха, че е цел на живота. Така загубихме моралните си стойности. Не съществува отборен дух, а (както знаем от психоанализа) човек е щастлив само когато съществува и се развива в една мрежа от връзки и отдаване. Става въпрос за най-общия смисъл на любовта и възможността да съжителстваме с хората около нас в житейския ни път”.
Йосафат подчерта, че въпросът не е етичен, а чисто психологически. Един човек, който не предлага нищо на обществото, не може да се чувства нито удовлетворен, нито щастлив. Оттук идват и проблемите с младите хора, които се чувстват неудовлетворени и в тях се събуждат разрушителни сили. “Една голяма част от гръцката младеж търси удовлетворение в по-голямото консуматорство, в наркотиците, в секса”, казва психологът.
Йосафат е бил директор на центъра за детска и семейна терапия Финчли в Лондон дълги години. След десетилетия работа в чужбина, той решава да се прибере в Гърция, където се смята за един от основателите на груповата семейна терапия в страната. До момента той е обучил над 400 специалисти, които работят в областта на груповата семейна терапия. Те работят в болници, специализирани клиники и на частна практика. Това е областта, която учи хората с проблемно поведение да съжителстват с околните, да могат да бъдат пълноценни граждани и да допринасят за личното си и общото развитие.
За да бъде обществото по-ефективно и да функционира здравословно в по-широк план, Матеос Йосафат предлага в училищната програма да се създаде специален урок по “Живот” от най-малка възраст. Този урок ще има за цел да научи децата как да изграждат здравословни човешки взаимоотношения, да различават доброто от лошото и да правят избори базирани на позитивния пример. Неговата теория е, че когато страната преминава криза, семейството като най-малката обществена единица има възможност да се реформира. “Кризата може да ни преобърне в положителна посока. Да разберем, че сме част от едно цяло, а не просто отделни хора”. Затова сега е моментът да се въведе подобна практика, която ще създаде условия за изграждането на ново по-устойчиво бъдещо поколение.
“Колкото повече работиш, толкова по-късметлия ще станеш”, казва Виктор Коен, който е графичен дизайнер и работи за списания като Time, Newsweek, Forbes и New York Times. Той говори за начина, по който можеш да си успешен без значение дали живееш в криза. Коен заяви, че е последвал съвета на човек, който е срещнал в началото на своята кариера“За да си успешен трябва да знаеш за едно нещо всичко и за всичко по нещо”.
Дизайнерът е категоричен, че човек трябва да вложи десетки хиляди часове от живота си, за да стане наистина добър в това, което прави. Това изисква време, упорит труд и висока организация.
“Няма значение кой ще попитате. Дали ще е виртуозен китарист и преуспял бизнесмен. Всички ще ви отговорят, че успех се постига след поредица от провали и хиляди часове работа. Няма друг начин”. Затова е добре в момента, в който откриете сферата, в която искате да се развивате, трябва да й се отдадете на сто процента в името на своето развитие. Ако някой не е открил точното нещо, което не му е по сърце, то не трябва да се отказва да търси. Според него талантът е търпението, което имаш, за да станеш специалист и той се придобива с времето.