Кризата направи българските банки по-прецизни

28 Ноември 2013 / 08:11:13 GRReporter

2463 прочитания

Полина Спартянова
   Финансовата криза направи българските банки по-прецизни към проектите, които решават да кредитират. Около това мнение се обединиха участниците в първия по рода си форум “Банките и бизнеса”, който се опита да очертае тенденциите в кредитния пазар в България през 2014.
   “Успехът на един кредитиран проект се преценява според неговия мащаб и размера на финансирането му – каква част от него ще поеме инвеститорът и каква банката”, такъв е опитът на Обединена Българска Банка, формулиран от Елиян Батинов, ръководител на дирекция „Големи корпоративни клиенти”. Според него е много важно банката и нейният клиент да вървят в една посока и да си сътрудничат, за да може съвместният им проект да постигне по-високи резултати. По негово мнение банката трябва да предлага на клиента си допълнителни детайли и информация за проекта му, които той не е предвидил, за да може да отстрани грешките си навреме и да наблегне на неговите предимства.
   Елиян Батинов изрази увереност, че всеки проект, който е добре конструиран, ще получи подкрепата на ОББ. Той даде пример с рисковия апетит на финансовата институция, тъй като дори в този момент тя би кредитирала проект в стегнирания сектор на строителството, стига той да е прецизно изработен. Пред GRReporter той заяви, че рекапитализацията на Националната банка на Гърция не е повлияла върху работата и развитието на ОББ, тъй като Обединена българска банка изцяло финансира дейността си на базата на ресурса, който акумулира местният пазар.
   “Преди настъпването на финансовата криза банките не са били особено прецизни при разглеждането на бизнес проектите, а по-скоро са разчитали на това процентът на загубите да е между 10 и 20 на сто, ако печалбата е между 50 и 60 на сто. Но след удара на кризата разликата между печалбата и загубата за банката е между 10 и 20 процента и затова прецизността от двете страни на проекта се е повишила драстично.Поради тази причина банките вече търсят по-голяма възвръщаемост на кредитите си и са поставили по-високи критерии за кандидатите”. Това сравнение направи Ангел Матеев, директор управление „Банкиране малък бизнес” към Пощенска банка, който представи подходите на финансовата институция към кредитните проекти преди и след кризата.
   Според Матеев за финансовите институции е от ключово значение да разгледат инвестиционния проект от начало до край и да разберат размера на самоучастие на техния клиент, тъй като ако банката финансира на 100% проекта не е ясно дали мениджърът вярва в самата идея. „Ние растем с нашите клиенти. Затова търсим проекти, които дават по-добри финансови параметри от останалите.” каза в заключение директорът управление „Банкиране малък бизнес” към Пощенска банка.
   На въпрос на GRReporter, дали Eurobank има планове да продаде дъщерната си банка в България, каквито са съветите на кредиторите на Гърция, Ангел Матеев се въздържа да даде информация по случая, тъй като подобни решения не се взимали в България.
   Началникът управление на „Кредитиране на малък и среден бизнес” от Българската банка за развитие Никола Стоянов също смята, че ефектът от кризата е имал положително влияние върху някои от секторите. Той даде пример със шивашката индустрия в България, която по последни данни започва да се съживява със сравнително бързи темпове и е успяла да си върне доверието на големи модни компании като ZARA и Mango, които произвеждат дрехите си в България. За момента българската шивашка индустрия може да се похвали и с производството на световноизвестните марки H&M и Hugo BOSS.
   По време на банковия форум главният изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов обяви, че понижаването на цената на кредитния ресурс е тенденция, която ще продължи и догодина и тя ще позволи на българските банки да намалят още лихвените нива по заемите. Според него нуждата на банките да трупат депозити е намаляла драстично и затова лихвените проценти се свалят постепенно. Андронов обърна внимание и на политическата криза в България през 2013 и заяви позицията си, че не трябва да се търси политически дивидент от промени в банковата сфера, защото това може да навреди както на дейността на банките, така и на икономическия растеж на страната.
   Директорът на „Регионално бизнес развитие” към Европейския инвестиционен фонд Хубърт Котони също изрази загриженост за политическата криза в България, тъй като до този момент опитът на институцията в страната е бил изцяло положителен. Котони изрази удовлетвореност от темпа на работата на програмите в България и подчерта, че това се дължи от една страна на подкрепата на правителствата и финансовите институции, а от друга на банките, през които минават европейските програми.