Галерия

1

Нов тип предприемачество се заражда в Гърция след влошаването на икономическото състояние в страната. Правителството и министерството на заетостта разработват целенасочени програми за финансиране на фирми, които ще се занимават с най-слабите обществени кръгове. Държавните средства за поддържането на високи социални помощи са вече оскъдни и правителството реши да предприеме целенасочени действия за развитието на така наречената социална икономика в частния сектор.

“Ще даваме частично финансиране при създаването на нови или продължаването на вече съществуващи бизнес структури “за бързо реагиране” в по-бедните райони. Ще предоставим интегриран пакет от услуги за бенефициентите, които ще изпълняват социално ориeнтирани дейстия”. Тези програми ще се изпълнят със съдействието на общините, които ще информират заинтересованите за възможностите за субсидиране. В Гърция съществуват социaлните магазини, които работят с дарения и помощи и предоставят на много по-ниски от пазарните цени хранителни стоки и лекарства, но това са отделни инициативи и в малко райони. С проектозакона на министерството за социалните предприятия ще се създаде нормативната рамка. С нея ще може да се изгради цяла мрежа от подобни инициативи, които да съчетават бизнес начинанието със социалната икономика.

“Целта ни е да се създадат около 300 нови инфраструктури в 40 общини с над 80 хиляди жители, в които ще се открият 1500 нови работни места за младежи до 30 години. Най-важното обаче не са новите назначения, а услугите, които ще предлагат тези нови предприятия”, заяви министърът на заетостта и социалното осигуряване Георгиос Кутруманис. Подобни проекти са създаването на социални кухни, социални магазини и друг тип услуги, които ще са насочени към помощ на безработните, пенсионерите и многодетните семейства без постоянен доход. Бюджетът за подкрепа на социалната икономика е 36 милиона евро, като 80% от него е предвиден за субсидиране на заплащането на служителите, които ще работят в социалните предприятия и 20% за помощ във финансиране на оперативните разходи. 

Преди шест месеца тръгна и програмата за заплащане на домашните помощници с трудови марки (ергосимо), която се оказа, че миналата година е стигнала до задънена улица. “Имахме отрицателно развитие на проекта с трудовите марки, главно поради невъзможността да осигурим узаконяването на временния престой на икономическите емигранти, които са влезли незаконно в страната. След като пуснахме пилотната програма, вкарахме за гласуване съответната промяна в закона, с която щяхме да въведем трудовите марки, но срещнахме несъгласието на Нова Демокрация”, заяви специално за GRReporter Кутруманис на наш въпрос по темата. Той добави, че в момента се провеждат усилени преговори и до април тази година пречките ще бъдат преодоляни - трудовите марки ще станат единствения начин семейства да заплащат на домашните помощници, които живеят при тях. Предимството за наемните служители в заплащането с трудови марки е, че с тях им се проддържа пенсионната и здравна осигуровка, която при досегашните условия не се покриваше.

Друга инициатива, която Кутруманис обяви е създаването на центрове за информация и преквалифициране на безработните. Освен това тръгва специална програма за обучение на безработни в техническите професии. По-точно ще се даде възможност на желаещите да си намерят работа в мраморни кариери и мини, след като минат необходимото обучение. Финансирането по нея е 38,7 милиона евро и ще има 6500 бенефициенти. Прогнозите са, че през април програмата ще се актуализира и ще се пуснат ваучери за обучение за млади хора в други избрани области, така че да се активизира работата на свободна практика в секторите с висока безработица като туризма, медиите, строителството и други.

“Голямата безработица при младите образува сериозни и многостранни социални проблеми и превръща днешните младежи в една загубена генерация”, казва Кутруманис. Министърът призна, че програмите на министерството не могат да решат проблемите на безработицата, а само могат да облекчат до някъде ситуацията с липсата на работни места. Той подчерта, че въпросите с безработицата ще намерят своя отговор, само след като се решат проблемите на реалната икономика. “Дотогава програмите за стимулиране на заетостта трябва да се подкрепят и да им се даде по-голяма гласност”, казва министърът. Той подчерта, че липсата на информираност на гражданите е основната причина да не се усвояват напълно средствата по текущите програми.

Кризата направи предприемачите и държавата не само по-отговорни в разпределението на средствата от структурните фондове на Европа, но и по-ефективни. Кутруманис заяви, че за последната година e почти удвоен броя на одобрени и финансирани програми, които имат пряк ефект върху заетостта и реалната икономика. За сравнение той представи дании от началото на март 2011 и от същия период на 2012. При показателя на интеграция на проекти през миналата година процентът е бил 46,7%, а през тази е 69,2%, което означава че общата стойност на проектите достига 1,8 милиарда евро. Подписаните договори от общо одобрените проекти са скочили от 27,1% през март 2011 на 48,4% през същия месец на 2012.