Галерия

1

„Малките и средни предприятия в северна Гърция закриват дейността си едно след друго,”  това заяви за GRReporter Костас Ставру. Той е един от многото гръцки предприемачи от Солун, които се намират пред фалита. Неговата история е показателна за ефекта на икономическата криза върху реалния бизнес в страната. До преди три години Костас се е радвал на малък успешен бизнес в Солун с девет души работен персонал. През последните почти 10 години основната дейност на неговото предприятие е производство и продажба на едро на текстилни изделия или с други думи на дрехи.

Наред с жена си Костас управлява бизнеса си, като успява да разпространи продукцията си от Серес до Патра и остров Крит. „Нещата вървяха добре,” казва той и продължава: „През 2007 отворихме филиален офис с шоу рум в Атина в близост до околовръстното шосе, за да улесним нашите клиенти от южна Гърция и островите. Взимахме участие в различни панаири и така намирахме нови клиенти.”  Той признава, че обемът на работата по това време е бил много голям и изгледите са били много добри за близкото бъдеще.

Първият удар в производството идва в началото на 2009, когато в Гърция започва да се усеща отзвука от икономическия срив в САЩ от есента на предишната година. „По това време смятах, че тази ситуация ще е временна, но започнах да съм по-внимателен в разходите,” казва той. Истинският проблем обаче идва през лятото на същата година, когато поръчките започват да намаляват, а някои от клиентите му плащат с чекове без покритие или чекове, които могат да бъдат осребрени след шест до осем месеца. Липсата на ликвидни средства и намаления обем на поръчките го карат да освободи трима души в производството. Костас от години е специалист в шивашката индустрия и започва сам да крои моделите на дрехите.

Финансовите проблеми обаче притискат малкото предприятие и Костас се принуждава да напусне сградата, в която се помещава изложението за търговия на едро в Солун и да го изнесе в родното му село в покрайнините на северния град, където се намира и самото производство. „Работите тръгнаха на зле," казва той. Собственикът на магазина в Солун даже му предлага да задържи представителството без да плаща наем докато нещата се пооправят, но дори и така разходите за бизнеса остават много високи – дори без да наема, Костас няма възможност да покрива нито разходите по заплата и осигуровки за служителя в магазина, нито работните разходи около електричеството, водата, телефон, интернет и др.

„Загубих много от клиентите си на дребно. Малките семейни магазинчета, които всеки сезон правеха поръчки започнаха да бавят плащанията или въобще да не си плащат сметките, защото хората изведнъж се стреснаха от целия шум с кризата и фалита на Гърция и престанаха да купуват,” обяснява Костас. Оборотът на магазините на дребно пада бързо и рязко надолу, което намалява драстично и поръчките към производителя за следващия сезон.  „В един момент от производител се превърнах в бирник – обикалях клиентите ми и ги молех да ми изплатят стоката, която бяха взели. Бизнес така не се прави,” казва Костас. Той разказва, че е потърсил помощ от програмите на европейските фондове за подпомагане на малките и средни предприятия в Гърция (ТЕМПМЕ), но никой не отпуска пари. Предприемачът твърди, че правителството няма никаква целенасочена политика за поддържане на икономическия растеж в страната. Много от малките бизнеси не могат да оцеляват и така производители и текстилни фабрики започват навсякъде да съкращават персонал или направо обявяват фалит. „Магазини и малки производства измират като мухи в северна Гърция днес,” казва с горчивина Костас. Гордо промотираните от Министерството на икономиката и развитието фондове за подкрепа на малкия бизнес в Гърция са просто празни приказки според бизнесмена. „Програмите текат само на хартия, но реално пари не се отпускат,” казва той.

Лятото на 2010 година заварва Костас на остров Крит при братовчед си, който има офис за изработване на рекламни платна и табелки и дава стаи под наем за летуващи. Дейността на предприятието за производство на текстилни изделия вече е спряна и остава само документално да се подготви ликвидацията. Тъжната равносметка за Костас и много други потърпевши от икономическата криза в Гърция е, че след години труд, хора на средна възраст пак трябва да започнат всичко отначало. И ако Костас има семейство, което да му помогне, то много други гърци в неговото положение нямат този късмет.