Консултантите от Lazard, HSBC и Deutsche Bank поискаха отлагане на представянето на доклада с предложенията за реформа в банковата система, който трябваше да бъде обявен в началото на октомври. Датата за представяне се измества за края на годината, като официално все още не са известни причините за отлагането. Независимо от това, в последните дни може да се забележи определено разминаване на позициите на различните представители на правителството, като особено впечатление направи изказването на новия министър на земеделието Костас Скандалидис, че експертната мисия оказва натиск за закриването на гръцката Земеделска банка (ATEbank).
В същото време официалната позиция на правителството е, че гръцките банки са здрави и нямат нужда от държавна намеса, но определено поддържат идеята за тяхното реформиране. Министър-председателят Георгиос Папандреу пък разкри пред Reuters виждането си за реформата в банковата система в Гърция, като заяви, че една силна държавна банка и две-три частни са достатъчни, за да покрият нуждите на местния пазар в скоро бъдеще. За да изгради правилен модел на тази реформа, правителството прибягна консултантските услуги на трите международни корпорации Lazard, HSBC и Deutsche Bank. Не е тайна, че от средата на годината гръцката банкова система стана доста тясно зависима от ликвидността, отпускана от Европейската централна банка и излазът им на международните кредитни пазари бе ограничен поради набъбналия външен дълг и кризата около него.
Сценариите за сливане, реформиране и преобразяване на банковия пазар в Гърция се превърна в тема номер едно от лятото на 2010, когато банка Пиреос излезе със смелото предложение да изкупи значителна част от двете държани Земеделска и Пощенска банки. Предложената сума бе от 701 милиона евро. Дни по-късно Земеделската банка се оказа единствена от шестте гръцки банки, подложени на европейския stress-test, която не издържа изпитанието и се наложи незабавно да увеличи капитала си. Според последният доклад на Международния валутен фонд държавните ATEbank и Касата за депозити и кредити отбелязват в миналото нарушения на принципите на конкурентостта и липса на прозрачност в отделни случаи. В анализ на това твърдение, гръцкото издание Елевтротипия твърди, че през годините Земеделската банка е отпускала голям обем от така наречените „невръщаеми заеми”, а Касата за депозити и кредити в предишни периоди е предлагала необичайно високи за средното ниво на пазара лихви по влогове. Каквито и да са били обаче старите „грехове” на двете държавни финансови институции, днес правителството гледа напред към реформата в банковата система, като съюзявания, сливания и изкупувания са добре дошли.
И докато премиерът Георгиос Папандреу промотира доброто лице на Гърция и търси нови инвеститори, министърът на земеделието Костас Скандалидис заяви с недоволство пред журналисти: „Тройката иска да закрие Земеделската банка.” Това твърдение изненада останалите представители на правителството, като нито министърът на финансите Георгиос Папаконстантину, нито премиерът Георгиос Папандреу коментираха изявлението на земеделския министър. Официално позицията на държавното управление е, че консолидирането на банковата система в новите икономически условия е необходимост и не може да се говори за натиск от страна на експертната тройка. Самите представители на мисията подчертаха преди малко повече от месец, че те не са в състояние и не влиза в задълженията им да определят следваната от гръцкото правителство политика. Даваме предложения, а не заповеди, заяви на пресконференцията през август отговорният за Европа представител на Международния валутен фонд Пол Томсън, като подчерта, че крайните решения се взимат от гръцкото правителство.