Галерия

5

4

3

2

1

С Лена Даниилиду се срещнахме на кортовете на ITF Athens Open 2010. 28 годишната тенисистка е в чудесна форма и е съвсем близо до това да повтори миналогодишния си успех от турнира. Заедно с хърватката Петра Мартич в борбата по двойки тя успя да надиграе испанките Естрела Кабеза Кандела и Лаура Поус-Тио с 6-0, 6-7 (3),10-6 и да се класира за четвъртфиналите на турнира. Минути преди разговора ни тя победи и гъркинята Стаматия Фафалиу. Докато седях и наблюдавах играта на момичетата на корта станах свидетел на сцена, която рядко може да се види в тениса. След края на мача, двете състезателки не само си подадоха ръце над мрежата, но си размениха и целувки. Знак, че извън корта противничките са  приятелки. За победата Даниилиду казва, че се радва, но като цяло да играеш срещу приятелка не е никак лесно...

Кариерата на Лена започва обещаващо. Едва  14 годишна тя вече е шампион на страната. На 20 години  става първата гръцка тенисистка класирала се сред 32-те най-добри в турнира в Мелбърн, един от четирите на Гран Слам. Първата й професионална титла идва през 2002 година в Холандия, когато по време на турнира Хертогенбош във финалите побеждава Елена Демендиева с 2-1. Най-голям успех в кариерата си отбелязва през 2004 година, когато в турнира в Дубай побеждава американката Дженифър Каприати, едно от най-големите слави в световния тенис. През 2004 година тя участва и в олимпийската делегация. В борбата по двойки Лена Даниилиду заедно с Христина Захариаду губи от французойките Амели Моресмо и Мери Пирс с 2-0, но в индивидуално  успява да победи Магдалена Малеева с 2-1, въпреки получената по време на третия сет травма в ръката. През 2003 и 2004 година печели турнира в Окланд, Нова Зеландия. През 2006 година печели турнира в Сеул, като в драматичен мач успява да победи японката Ай Сугиама, номер 27 в света и номер 4 в схемата на турнира.

Извън корта Лена е чувствителна душа. Вътрешната емоция на тенисистката чудесно отразява нейната интернет страница. Обича морето и музиката, а ако не беше станала тенисистка, щеше да е лекар. Даниилиду е изключителен човек, а срещите  с изключителни хора винаги са вълнуващи.

В  почивката между индивидуалния мач със Стаматия Фафалиу и мача по двойки с Кристина Бароис и Ана- Лена Гроенфелд тя се съгласи до разговаря с нас.

По време на миналогодишния ITF Athens Open стигна до финалите индивидуално и по двойки. Мислиш ли, че тази година ще повториш успеха си от 2009?

Лена Даниилиду: Когато участваш в турнир целта със сигурност е да имаш успех. Да спечелиш турнира.... Този път борбата беше най-трудна по време на първия кръг. Имахме много тежък жребий,  срещата беше трудна.  Днес противничката ми беше гъркиня и със сигурност не беше лесно. Още повече, че познавам състезателката. Приятелки сме и това прави нещата по-трудни. Играта не беше толкова добра, но победата си е победа и това е нещото,  което в крайна сметка има значение. Към края мачовете намаляват и със сигурност целта ми е да играя във финалите.

Кой е най-трудният противник в турнира за теб?

Лена Даниилиду: Всеки един мач е труден. Аз обичам да се състезавам в Гърция. Винаги имам  малко стрес, който  не стига обаче до крайни предели. Във всеки един мач се опитвам да се забавлявам и да давам най-доброто от себе си. Но всяка среща е трудна, всички играчи идват с една и съща цел- да ме победят. Затова винаги трябва да съм концентрирана върху целта си.  

Имаш много успехи в кариерата си на тенисистка. Кой от тях е най-важен за теб?

Лена Даниилиду:  От всички гранд сламове, в които съм участвала за мен най-изключително си остава участието ми в Олимпийските игри. Но има и други мачове, които са по-различни... Такъв един беше мачът с Моника Селеш например. Такива са мачовете с  някои големи имена, номер 1 в света, Топ 10 или Топ 20. Със сигурност те са различни и ще ги помня завинаги.

Най-трудният момент в кариерата ти?

Лена Даниилиду: Най-трудният момент беше когато получих травма. Повечето пъти травмите ги плучавам по време на мач. Тези моменти със сигурност ще ги помня, защото са особени. Опитвам се обаче да не мисля за тях. Здрава съм, правя това, което обожавам, никой за нищо не ме е насилил... Ще се опитам да се състезавам докато аз лично имам желание.

Как започна историята с тениса? На  14 годишна възраст вече си била шампионка на страната?

Лена Даниилиду: Всичко започна съвсем случайно. Живеехме срещу спортния център Посейдонос в Солун. Бях на 9 години и половина.  Постоянно прекарвах свободното си време там. Занимавах се и с други спортове. Играех баскетбол например. Един ден един треньор по тенис дойде и ми каза: „Виждам, че всеки ден си тук. Искаш ли да пробваш да играеш тенис?” „Добре. Защо не?” –казах. Оттам започна всичко.  

Тенисът е самотен спорт. Кой е твоят начин да се справиш със самотата на корта?

Лена Даниилиду: Самотата в тениса не е само на корта.  Ние сме на път 35-40 седмици в  годината. Това да липсваш от семейството ти, приятелите ти и  от личния ти живот не е малко. Всички тези неща ги имаш „ограничено”. Но аз съм много щастлива, че имам такива родители и такива приятели, които винаги са до мен.

Имаш ли някакъв талисман? Или хора, които ако са на трибуните знаеш, че всичко ще е наред?

Лена Даниилиду: Както казах преди малко, моите хора са винаги с мен на мач и гледам към тях през цялото време. Много съм щастлива, че имам такива родители и приятели, които ме подкрепят. И ще продължават да ме подкрепят.

Ти си чувствителен човек. Като влезеш на корта успяваш обаче да оставиш това твое качество настрана  и да се концентрираш изцяло върху победата над противника...

Лена Даниилиду: Когато влизаш на корта, целта на всеки един мач е да спечелиш. Въпросът е, че в този спорт за да отидеш на един турнир трябва да играеш 5-6 мача. В Гранд слам 8. Всеки ден обаче се събуждаш различно и се чувстваш различно.  Днес например целият ден преди мача беше по-различен от вчера. Снощи заспах късно, не ме хващаше сън. Но сега трябва да съм тук и да играя. Това са трудностите на нашия спорт. Не мисля, че има друг спорт с толкова много състезания.  Турнирите  и състезанията ни са 45 седмици годишно.  Ако можеш да издържиш физически и  психически е добре... Всеки ден трябва да си под напрежение и да се опитваш да даваш най-доброто от себе си.

Как си почиваш?

Лена Даниилиду: Почивам си със спокойни неща. Като прекарвам време с близките ми хора. Липсват ми, имам нужда от тях и прекарвам добре с тях. Обичам киното и музиката.  Особено много обичам музиката.  Понеже ми липсва ваканция, като имам един, два свободни дни се опитвам да правя нещо по-различно.... Харесва ми уиндсърфинга например. Като цяло много обичам морето.  Но правя наистина спокойни неща.

Плановете ти за този сезон?

Лена Даниилиду: Годината вече свършва, останали са още 3 турнира. Не беше лоша година, но  не беше и най-добрата. Както ви казах обаче в момента съм здрава и това е много важно. Ако успея да се запазя здрава мисля, че новата година ще е по-добра.