Галерия

2

1

В разгара на стачните протести на шофьорите на тежки автомобили, на железничарите и на лекарите бившият полски вицепремиер, финансов министър и управител на централната банка на Полша Лешек Балцерович посети Атина и веднага прикова върху себе си медийното внимание. Всички очакват, че спечелилият си славата на “баща на шоковата терапия” полски икономист има рецепта за изход от гръцката икономическа криза. Разговорът ни започва с шега. “Имате много силен министър-председател”, отбелязва професорът като разбира, че съм от България. “Да, и буквално, и преносно”, усмихвам се аз. “Най-вече буквално”, смее се и професорът.

    Интервю на Мария Спасова

- Преди година, говорейки за глобалната икономическа криза казахте, че решението се крие в производството, което дава възможност на икономиката да върне конкурентността си на световния пазар. Споделяте ли това мнение и в случая на гръцката икономическа криза?

Моят опит от други кризи показва, че снабдяването е много важно. Че политиката, която се води не бива да вреди на частните инвестиции. Тя трябва да вдъхва доверие и да не създава прекалено голям риск. По-общо казано, ако такава е политиката в големите световни икономики, кризата ще е свършила. Тя е свършила в смисъл, че вече не изпадаме във все по-дълбока и дълбока рецесия. Въпросът е сега е какъв ще е икономическият ръст. Икономическият ръст може да е различен в зависисимост от политиката по отношение на производството. Що се отнася до Гърция проблемите са два - големият бюджетен дефицит, който натрупва голям външен дълг като процент от БВП на страната и вторият е производството. Има много разходи и повишава се цената на растящия обществен и частен дълг и затова конкурентността на Гърция страда. Така че Гърция трябва да проведе две реформи едновременно. Да възстанови фискалната дисциплина и конкурентноспособността си.

- В условията на високи данъци, лошо трудово законодателство и нулево кредитиране реалната икономика на Гърция умира бавно. Какво може да се направи, за да се окуражи местното производство?

Международният валутен фонд не казва, че гръцката икономика умира, а само, че нейният БВП намалява. И това е нещо, което може да се очаква. Спадът в Балтийските страни е още по-голям, но те се справят. Ключовият момент е, че проблемите, които са създали кризата трябва да бъдат реформирани. Ще се опитам да изброя най-важните реформи - от фискална гледна точка това са реформите, които ще намалят разходите. Една от тях, например е пенсионната реформа. Тя трябва да се проведе, за да се намалят разходите. От гледна точка на производството трябва да се ликвидира монополът, да се сложи край на ограниченията пред либерализацията. Например това, което гръцкото правителство току що направи със шофьорите на камиони. Най-общо казано да се даде път на конкуренцията. Между другото, пазарната икономика не може да съществува без конкуренцията.

- Банковата система в Гърция изпитва сериозен проблем с ликвидността и на практика зависи изключително от Европейската централна банка. Правителството призовава банкерите да предприемат сливания, за да създадат по-стабилни финансови институции. Смятате ли, че сливанията ще решат проблема с ликвидността?

 Не съм запознат с проблемите на банките. Мога само да кажа, че Международният валутен фонд твърди, че най-общо те имат висока капитализация и не вижда да се задават някакви проблеми от тази посока. Разбира се, банките са много важни и всички мерки, които ще доведат до повишаване на капитализацията им принадлежат към важните реформи.

- Сливанията ще доведат ли до подобряване на капитализацията им?

Трябва да се говори за конкретни случаи, не съм в позицията да го направя.

- Винаги сте подчертавал важноста на либерализирането на пазара. То обаче винаги предизвиква реакции от страна на засегнатите групи. Като имате предвид опита ви в Полша какъв съвет бихте дал на гръцкото правителство?

Гръцкото правителство осъществява реформите, независимо от протестите, които според мене вече намаляват, а не се увеличават. И това е правилната политика, защото хората, които упражняват властта трябва да действат съобразно ситуацията. Трябва да сравняваме какво би станало, ако не се правят реформи. Тогава икономиката би се влошила още повече, а протестите биха станали по-лоши. Вторият сценарий е да направим реформите. Да, ще има проблеми, но нека сме последователни. И ако сме последователни с правилните реформи, икономиката ще се възстанови. И тогава ще има по-малко протести и по-добро бъдеще.

- Колко време ще отнеме това?

Зависи. Ако направиш реформите бързо, както ние в Полша и до известна степен вие в България, тогава инфлацията беше овладяна много бързо. Разбира се, това не е случаят на Гърция. В Гърция няма инфлация, тук проблемът са монополите на пазара, които трябва да бъдат премахнати. Обикновено трябват години, за да се почувстват ползите от реформите, но ако си настоятелен и ако икономиката се подобри резултатно, тогава нещата се променят. Нека ви кажа, че ние в Полша и България бяхме изправени пред много по-сериозни проблеми. Ние наследихме огромна инфлация, умираща икономика, която бе парализирана от различни регулации, но ние успяхме. Защо да не успее Гърция?!

- Какво ще се случи с гръцкия дълг? Ще има ли разсрочване на плащанията? Ще има ли опрощаване на част от дълга? И в крайна сметка кой ще плати за него - гражданите на Европейския съюз или гражданите на Гърция?

Това са коварни въпроси и аз не искам да изказвам мнение по тях. Така или иначе не разполагам с достатъчно информация. Мога само да кажа, че наскоро четох много хубав доклад, изготвен от икономисти на МВФ, в който се твърди, че Гърция може да се справи без да се налага опрощаване на част от дълга.

- Някои икономисти смятат, че единственият начин Гърция отново да стане конкурентна на международните пазари е да се върне обратно към драхмата. Това реалистичен сценарий ли е?

Не, не мисля така. Политически това не е реалистично, защото не виждам сериозна политическа сила в Гърция, която би застанала зад такава политика. Икономически този сценарий също е нереалистичен. Ще има големи трудности. По-голямата част от дълга е деноминиран в евро. Преизчисляването му в драхми ще бъде шок, защото курсът е много по-висок. не, не мисля, че това е реалистично или добра възможност. Вместо това мисля, че гърците трябва да погледнат към Балтийските република или към България. Вие сте свързани с еврото и поддържате стабилен курс. Не девалвирате валутата си, но в същото време се опитвате да спечелите конкурентност чрез така наречената вътрешна девалвация. Или намаляване на заплатите и на ръста на заплатите и повишаване на производителността. Това е правилният подход.

- Много икономисти видяха в гръцката криза краят на Еврозоната. Вие как виждате нейното бъдеще?

Не мисля, че този катастрофален сценарий трябва да се сбъдне. Гръцката криза си има своя предистория. В Еврозоната назряваха проблеми, на които не се търсеше решение и сега те се появиха на преден план. Решения се взимат както на държавно ниво, така и на европейско ниво. Погледнете Испания и нейното социалистическо правителство. Те са истински тачеристи - сгромолясват публичните разходи, реформират пазара на труда, за да избегнат гръцката криза и да си възвърнат доверието на пазарите. До известна степен това се случва и в Португалия, Ирландия. Това са все уважавани страни членки на Еврозоната. На европейско ниво се води голяма дискусия как да се затегне финансовата дисциплина и да се направи Пакта за стабилност и развитие по-ефективен. Така че има инициативи.

- Като се има предвид нивото на гръцките инвестиции в страните от Югоизточна Европа, ще има ли за тях някакви последствия от гръцката икономическа криза?

Ако Гърция се справи с проблемите си чрез реформите, това ще намали риска и за съседните страни. Между другото тези страни имат техни собствени икономически проблеми и трябва да се съсредоточат върху тях, а не върху кризата.

- Казвате, че някои политики имат съмнителен ефект върху икономическия ръст и като пример давате политиката на Европейския съюз по отношение на климатичните промени. Бихте ли обяснили какво имате предвид?

Първо защото има много малко аналитична информация за решенията, които бяха взети на срещата на високо равнище преди няколко години да намалят драстично вредните емисии. Не съм чел аналитична обосновка за това решение. А е важно, защото има последствия. Например така наречените неконвенционални горива са по-скъпи от конвенционалните. Ако се направи някое технологично откритие това може да се промени, но в момента е така. Задължителното решение да се увеличи делът на биогоривата означава, че те трябва да се субсидират. Някой трябва да субсидира тези биогорива. Това важи както за Европейския съюз, така и за САЩ. И това е противоречие, то влиза в конфликт с фискалната страна на икономиката. Затова решенията на Европейския съюз трябва да се базират на сериозни анализи. А страните от Европейския съюз не трябва да се съгласяват с всичко, за да не страдат от последствията им.