Галерия

1

Трима младежи – „защитници на левицата”, както са се самоопределили пребиха професора от Солунския университет „Македония” Никос Марандзидис с цел да го накажат за критичната му позиция спрямо поддръжниците на лявата идея в Гърция.

Преподавателят в катедрата за балкански, славянски и източни науки се намирал в кафетерия в центъра на Солун заедно със съветника на гръцкия премиер Михалис Пеглис. В даден момент до масата им се приближили около десет младежи, които първоначално се обърнали към Пеглис с думите: „Това ли е Марандзидис, който пише срещу левицата?”. Преди да успее да реагира в диалога се намесил самият професор, който се представил и казал на младежите, че няма проблем да обсъди с тях всяко несъгласие с неговата позиция.

В този момент трима от младежите започнали да го заплашат и се приближили към него и най-едрият от тях го нападнал като го ударил с юмрук по главата. Когато Марандзидис паднал на земята другите двама започнали да го ритат по главата и тялото, а останалите от групата наблюдавали да не би побоят да бъде забелязан от „когото не трябва”.

Нападението приключило в рамките на секунди и биячите напуснали мястото тичайки. Професорът бил откаран в болница с рани по цялото тяло. Малко по-късно по телефона той уверил близки до него хора, че е добре.

Политическите партии осъдиха нападението срещу професор Марандзидис, въпреки че някои от тях бяха повече от лаконични в израза си.

„Практиката за използване на насилие е присъща за политическите крайности и няма място в едно демократично общество. Очакваме от СИРИЗА и техните събеседници от АНТАРСИЯ да осъдят тези явления”, се посочва в съобщение на Нова демокрация.

От СИРИЗА отбелязаха: „Изразяваме отвращението си и осъждаме грубото нападание срещу професор Марандзидис”.

От ПАСОК посочиха, че осъждат категорично подобни нападения. „Всяко нападение или заплаха за извършване на такова, независимо от привидното му идеологическо прикритие е стъпка към фашизирането на гръцкото общество”.

В същото време, часове след нападението Никос Марандзидис написа в личния си блог следния текст, който описва нападението и описва профила на биячите.

„На първо място бих искал да призова активистите от екстремистката десница и онези от анархисткото пространство да вземат окончателно решение за това как изглеждат. Когато активистите се доближиха до мен, облечени в черно (панталон и блуза) и подстригани късо и започнаха да ми говорят „учтиво” („какви са тези, дето ги пишеш, бе?” и т.н.) вътрешно си казах: „Ох, това са златнозорци”. След това си останах само с „ох”, защото бях сгрешил. Това не бяха привърженици на Третия Райх, а идеолози на обществения колективизъм, който освобождава хората от техните нужди (като например нуждата да изразяваш мнението си свободно – което е един много лош буржоазен навик). Външно изглеждаха досущ като златнозорци, но разбира се аз, като реакционен и невеж привърженик на теорията за двете политически крайности не разграничих коренно различното им духовно богатство, което крият внимателно под почти идентичния външен вид.

Направи ми изключително положително впечатление изразът на един от активистите: „Кажи си с добро, защото иначе ще те накараме да си разкажеш всичко с лошо”. При тази безработица трябва да се оползотворят на отговорни места младите хора с тези вътрешни и обработени способности в провеждането на разпит. Понеже разбирам, че не биха искали да служат на една омразна капиталистическа държава си мисля, че светът е изпълнен с куп безкласови възможности за реализация в страни като Северна Корея или Куба.

Съветвам всички, които в бъдещето се окажат в подобна на моята позиция да не иронизират нападателите. Въпросът ми: „Момчета, вие следователи ли сте?” ядоса активистите и ги накара да излязат извън себе си”.