Галерия

2

1

Либерализацията на пазара и професионалните общности в Гърция влезе на дневен ред още през пролетта на миналата година, когато страната подписа Меморандума за финансова помощ. От тогава обаче не бе направено много и при поредното посещение на тристранната мисия в Атина, надзорниците отбелязаха, че обема на издадените разрешения за дейност не се е повишил. На всеки икономически форум или реч свързана с гръцката икономика се чува поне веднъж колко много трудности стоят пред обикновените предприемачи и то от всички сектори.

Икономистът и финансов анализатор Илиас Караволяс още миналата година описа гръцката икономика, като последната функционираща в Европа икономика от съветски тип. Той подкрепи това си твърдение с дълбоката намеса на държавата в регулациите на пазара и при отделните професии, както и гаранциите, които се дават за минимална работна печалба в много сектори.

След като стана световно известно, че страната е крайно закъсала с управлението на финансите си, правителството под настойничеството на надзорниците от Международния валутен фонд и Европа започнаха процеса по либерализация или познат още в Гърция, като „отваряне на затворените професии”. Този процес донесе със себе си и неочаквано силния отпор на различни професионални кръгове, като шофьори на цистерни, лекари, фармацевти, адвокати и един куп други професии. Независимо от внесените промени в регулациите, разкрепостяването на транспортния пазар не донесе издаването на нито едно ново разрешение за дейност.

Финансовото министерство реши да разшири кръга на либерализация и обяви списък от 136 професии, при които ще паднат ограниченията свързани с броя на правоимащите да упражняват определена професия, няма да има таван на издадени разрешения и ще се премахнат географските ограничения. Също така ще се даде възможност предприемачите да имат повече от едно търговско представителство и ще се премахне правото на гарантирана печалба минимални приходи, където досега са съществували. След втори юли тази година всички тези преференции трябва да паднат, но все още не е известно мнението на професионалните съюзи.

GRReporter намери козметиците като първи в списъка със затворените професии за либерализация. Това неизбежно събуди любопитството ни. За разлика от фармацевтите или шофьорите на цистерни и камиони за обществено ползване, тяхната професия не може да се каже, че е между първите по важност за общественото добро. Наистина обезкосмяването е пръв приоритет на жените, особено през лятото, но не може да се сравни с нуждата от отворена аптека например. Да се разхождаш с дехидрирана кожа под яркото средиземноморско слънце също не е приятно, но не и фатално. Стана ни интересно какви ще са тези законови ограничения, които не позволява да се упражнява широко работата на козметичката от квалифициран персонал в Гърция и потърсихме експертно мнение.

Първо се обърнахме към Федерацията на гръцките дипломирани професионални козметици. Председателката на федерацията Юла Папатанасиу обясни, че до момента Министерството на финансите не е дало конкретно определение, какво има предвид под либерализиране на тяхната професия. За разлика от фармацевтите например, които са единствено квалифицирани да отворят аптека, козметичните студия и спа центровете могат да бъдат собственост на предприемачи. Те внасят началния капитал и управляват бизнеса, а квалифицирания персонал, който предоставя услугата е наемен.

За да упражняваш професията на козметик в Гърция има две условия. Едното е да си завършил полувисш институт по специалността в страната, а другото е служителят да се подложи на основен преглед, за да се докаже, че не е носител на болест, която може да се окаже опасна за общественото здраве. До тук всичко изглежда нормално и идеята да се либерализира професията на козметиците не звучи обосновано – няма ограничения на броя на издадените лицензи, няма гарантиран минимален доход за работещите, нито максимален брой специалисти, които могат да упражняват професията на глава от населението.

Проблем възниква обаче, ако специалист завършил в друга държава иска да упражнява дейност в Гърция. GRReporter се свърза с жена от гръцки произход, която е дипломиран козметик в Германия с тригодишен опит. Тя предпочете да остане анонимна, но разказа, че след като се върнали с мъжа си в Гърция преди 12 години установила, че няма право да упражнява професията си, защото дипломата и стажа й не се признават на родна земя. В Гърция образованието на козметиците се води полувисше и продължава две години. В Германия разрешение за упражняване на дейност в областта се дава след завършването на едногодишен курс и няма степен на полувисше образование.

„Ако се либерализира пазара и се даде възможност на хора, като мен да работят по специалността си смятам, че ще се повиши конкурентостта и дори нивото на услугите”, заяви жената. Тя се надява, че ще може да се върне към старата си професия и няма да се налага да работи в офис, както до сега. Освен това е на мнение, че признаването на разрешенията на работа от страни в Европейския съюз ще помогне и за намаляването на безработицата. „Много хора днес са принудени да работят работа, в която не са квалифицирани. Те са и първите, които ще пострадат от съкращенията поради. Смятам, че трябва да се даде възможност на тези хора да развият частен бизнес в областта, в която са получили специализация от друга страна, така че да не висят на ръцете на държавата за социални помощи”.