Галерия

1

В своя доклад, представен вчера от генералния секретар Анхел Гурия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) препоръчва либерализирането на пазара в четири основни сектора на гръцката икономика.

В доклада, който анализира проблемите в областта на търговията на дребно, хранителната промишленост, туризма и строителните материали, се предвижда, че ако бъдат приети предложенията на съставителите му, това би донесло годишна печалба за гръцката икономика от порядъка на 5,2 млрд. евро, или увеличение с 2,5% на БВП.

Анхел Гурия, генерален секретар на ОИСР

В изследването на ОИСР, изготвено по поръчка на гръцкото министерство на развитието срещу сумата от 930 000 евро, са посочени 329 големи или малки проблеми, които влияят негативно на конкурентоспособността на въпросните сектори, като утежняват положението и на потребителя.

За всеки проблем се предлага съответното решение, а именно пълна либерализация на пазара.

Подобни предложения и опити са правени и в миналото, но те винаги са били посрещани с основателни или не реакции от заинтересованите страни във всеки бранш.

Сред незабавните промени, които се предлагат, са промяната в срока за продажба на прясното мляко, продажбата и в супер маркетите на лекарства, отпускани без рецерта, възможността да работят в неделя за всички търговски обекти, без значение от големината им, премахването на ограниченията за строителството на хотели.

Промени се предлагат също така и за пазара на хляб и хлебни изделия, цимент и круизи.

Критичен двумесечен период за промени

Според министъра на развитието Костис Хадзидакис, ще бъдат направени опити за незабавното решаване на проблемите в областите, за които отговаря той, като през следващите два месеца ще се пристъпи към съответните мерки за тяхното отстраняване.

Както посочи министърът, целта е да бъдат приети 80% от предложенията на ОИСР. По отношение на областите, които не са в неговия ресор, Хадзидакис подчерта, че се намира в непрекъсната връзка с колегите си, за да може предложенията на Организацията да бъдат приложени.

Представяйки изследването на ОИСР Анхел Гурия посочи, че подобно проучване е било изготвено и по поръчка на Австралия, която е постигнала впоследствие значително увеличаване на БВП.

Той подчерта също така, че «гръцката икономика се намира в етап на оздравяване, и вярваме, че по това време догодина ще е успяла да поеме пътя на развитието, което ще продължи до края на 2015. Вярваме, че вече сме поели по този път. Първата цел е постигната, и от там нататък има някои конкретни въпроси, свързани с общия размер на дълга, с докладите, които трябва да бъдат предадени за постигането на определени цели. Всъщност става въпрос за впечатляващ брой въпроси, с които се захващаме и които следим».

Според ОИСР, за изготвянето на проучването са били изследвани 1 053 законодателни акта, от които е станало ясно, че 555 наредби действат ограничително или се отразяват неблагоприятно върху конкуренцията, и са внесени 329 предложения за премахване на ограниченията, установени в посочените четири области на икономиката, които през 2011 представляват 21% от БВП и 27% от общата заетост.

При това се посочва, че ако предложенията бъдат приложени изцяло, ползите за гръцката икономика ще са дългосрочни: възможност за потребителите да имат по-голям избор, разнообразие, по-ниски цени, увеличена производителност, и в крайна сметка по-голямо икономическо развитие.

Основните предложения

Основните предложения на съставителите на доклада са следните:

* Пълна либерализация на продажбата и ценообразуването на стотиците лекарства, които се отпускат без рецепта, за да може да се продават и в супер маркетите, както неотдавна с решение на министрите на развитието и здравеопазването бе разрешена продажбата на витамини и хранителни добавки.

Очаква се тази промяна да предизвика бурни реакции от страна на фармацевтичния бранш, тъй като ще доведе до прехвърлянето на обороти от стотици милиони евро в супер маркетите.

По отношение на аптеките ОИСР препоръчва също така пълна либерализация на работното време на аптеките, премахването на максималния брой разрешителни и т.н.

* Премахване на 5-дневния максимален срок за продажба на прясното мляко, съществуващ само в Гърция. По този начин на млечните компании ще бъде разрешено да продават продуктите си със срок на годност от 1 до 10 дни, в зависимост от метода на пастьоризация.

По този начин „ще се отпуши“ и вносът на прясно мляко, който в момента е невъзможен, тъй като времето е недостатъчно.

Този въпрос също се очаква да предизвика реакция от страна както на гръцки млечни компании, така и от страна на производителите.

* Преразглеждане на нормативната база в областта на производството и продажбата на хляб и хлебни изделия. Хлябът вече ще се тегли и ще се продава задължително на килограм във фурните, а не на парчета, които може да тежат много по-малко от това, за което е платил потребителят.

* Пълна либерализация на неделното работно време за всички търговски обекти (магазини, молове и др.), а не само за тези, които са с площ по-малка от 250 кв.м., с цел засилване на конкуренцията и разкриването на 30 000 нови работни места.

Този въпрос приключи преди няколко месеца, като министерството на развитието се обяви против отварянето в неделя на търговските обекти с площ над 250 кв. м. Въпреки това е възможно въпросът да бъде отново обсъден, под предлог, че го предлага ОИСР.

* Либерализация на процента отстъпка при новите книги, който днес е ограничен до 10%.

* Възможност за отстъпки, които днес са забранени, за магазините stock и outlets.

* Либерализация за изграждането на нови хотели в райони като областта Атика, с премахване на понятието „насищане на пазара“, както и промяна в благоустройствените разпоредби, които ще улесняват промяната в предназначението на сградите и превръщането им в хотели.

* Премахване на ограниченията при круизите, като например задължението корабите, потеглили от едно пристанище да трябва да се върнат отново в него и др.

* Премахването на процедурите за контрол и одобрение от страна на Държавната лаборатория по отношение на почистващите препарати.

По отношение на пазара на цимент, в доклада на ОИСР се отбелязва, че скъпата инфраструктура, която се изисква за непроизводителите покачва цените на продукта.

Така например, силозите, където се складира циментът, трябва да имат капацитет от минимум 500 тона. В крайна сметка това означава, че поради големите инвестиционни разходи се ограничава конкуренцията и се повишават цените за потребителите.

В доклада се добавя и че таксата от 2% върху цената на дребно на цимента, събирана в полза на Пенсионния фонд на работещите в отрасъла, увеличава крайната цена и създава допълнителни разходи както за производителите, така и за вносителите, като същевременно намалява гъвкавостта на пазарните цени.

Административна тежест на стойност 14 милиарда евро

Същевременно генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия и гръцкият министър на административната реформа и електронното правителство Кириакос Мицотакис обсъдиха първите резултати от наблюдението на ОИСР, извършвано в продължение на 9 месеца, върху 13 отрасъла на икономиката,.

Работата на ОИСР бе да опише административната тежест в нормативната уредба.

Целта на този проект е намаляване на бюрокрацията с 25% до края на 2013, което е задължение на държавата съгласно подписания меморандум.

Стойността на административната тежест в Гърция струва на БВП 14 млрд. евро, и е най-високата в Европа. Облегчаването ѝ с 25% до 2025 би довело до увеличаване на БВП с 2,4%. Всяка година бизнесът в Гърция е принуден на харчи над 2 млрд. евро, за да покрие разходите, предизвикани от бюрократичните пречки.

Анализаторите на ОИСР са установили слаби места и излишни административни разходи за бизнеса, които се отразяват негативно както на ефективната дейност на фирмите, така и на домакинствата. Съвсем скоро се очаква да бъдат предадени докладите, в които ще бъдат посочени необходимите промени.

Препоръки за ново «орязване» на дълга и уреждане на въпроса с „лошите“ кредити

Освен това Анхел Гурия поиска незабавна намеса за намаляване на гръцкия държавен дълг, имайки предвид частично опрощаване на заемите, отпуснати от публичния сектор, а финансовият министър Янис Стурнарас спомена, че обсъждането на този въпрос ще започне след април 2014.

ОИСР вече подкрепя Международния валутен фонд, който също иска от Европейската комисия да задейства нови мерки за намаляването на гръцкия дълг.

Генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия посочи, че колкото по-дълго се бави намирането на решение за дълга, той ще продължава да бъде бреме за страната и да пречи на възстановяването на икономиката. Той добави, че високият дълг пречи на икономиката, въпреки провеждането на реформи в страната.

В доклада на ОИСР е изчислено, че държавният дълг на Гърция през 2014 ще се увеличи до 181,3% от БВП, от 176,6% тази година, и се смята, че без допълнителни мерки той няма да бъде жизнеспособен.

Анхел Гурия намекна, че тежестта ще бъде поета от публичния сектор, тъй като голяма част от дълга се намира вече в държавния сектор.

«Зная, че източниците на кредитите са предимно публични, по-рано бяха главно от частния сектор, сега са се обърнали към държавния. И ако се налага изводът, че дългът е прекомерно висок и трябва да бъде намален, ясно е, че в даден момент по този въпрос трябва да бъдат взети решения от някои държавни институции». Анхел Гурия добави, че реакции е имало и при двете процедури PSI, с които бе намален дългът на частния сектор в Гърция, но все пак той бе осъществен.

От своя страна финансовият министър Стурнарас подчерта, че новите промени във връзка с дълга, основани на решенията на Eurogroup от ноември 2012, ще стартират през април 2014, когато Eurostat удостовери първичния излишък, постигнат през 2013.

Междувременно в доклада си ОИСР се обявява в подкрепа на незабавното уреждане на въпроса с „лошите“ банкови кредити, за които приема, че до голяма степен са следствие от кризата.

В тази връзка се предлага създаването на т.нар. „лоши“ банки, в които да бъдат прехвърлени всички „лоши“ кредити, за да могат да бъдат оздравени автоматично балансите на търговските банки.

В доклада се подчертава, че идеята може да се осъществи или чрез създаването на „лоши“ банки към всяка системна банка, или чрез създаването на една обща „лоша“ банка, с чиято ликвидация ще трябва да се заеме държавата.

ОИСР препоръчва също така:

• Осъществяване на реформите.
• Намаляване на административната тежест за бизнеса.
• Борба с данъчните престъпления и подобряване на данъчната администрация.
• Завършване на административната реформа.
• Пренасочване на социалните програми, за да могат да покриват нуждите от здравна помощ и минималния стандарт на живот за социално слабите гупи от населението.
• Преодоляване с всички възможни средства на изключително високата безработица, особено сред младите.

Похвали за напредъка на програмата за макроикономически корекции

Освен представянето на доклада на ОИСР генералният секретар на организацията Анхел Гурия изрази и своето задоволство, като похвали усилията на Гърция. «Свършили сте изключителна работа», каза Гурия на гръцкия премиер Андонис Самарас по време на срещата им в Президентството.