Галерия

1

В своя доклад, представен вчера от генералния секретар Анхел Гурия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) препоръчва либерализирането на пазара в четири основни сектора на гръцката икономика.

В доклада, който анализира проблемите в областта на търговията на дребно, хранителната промишленост, туризма и строителните материали, се предвижда, че ако бъдат приети предложенията на съставителите му, това би донесло годишна печалба за гръцката икономика от порядъка на 5,2 млрд. евро, или увеличение с 2,5% на БВП.

Анхел Гурия, генерален секретар на ОИСР

В изследването на ОИСР, изготвено по поръчка на гръцкото министерство на развитието срещу сумата от 930 000 евро, са посочени 329 големи или малки проблеми, които влияят негативно на конкурентоспособността на въпросните сектори, като утежняват положението и на потребителя.

За всеки проблем се предлага съответното решение, а именно пълна либерализация на пазара.

Подобни предложения и опити са правени и в миналото, но те винаги са били посрещани с основателни или не реакции от заинтересованите страни във всеки бранш.

Сред незабавните промени, които се предлагат, са промяната в срока за продажба на прясното мляко, продажбата и в супер маркетите на лекарства, отпускани без рецерта, възможността да работят в неделя за всички търговски обекти, без значение от големината им, премахването на ограниченията за строителството на хотели.

Промени се предлагат също така и за пазара на хляб и хлебни изделия, цимент и круизи.

Критичен двумесечен период за промени

Според министъра на развитието Костис Хадзидакис, ще бъдат направени опити за незабавното решаване на проблемите в областите, за които отговаря той, като през следващите два месеца ще се пристъпи към съответните мерки за тяхното отстраняване.

Както посочи министърът, целта е да бъдат приети 80% от предложенията на ОИСР. По отношение на областите, които не са в неговия ресор, Хадзидакис подчерта, че се намира в непрекъсната връзка с колегите си, за да може предложенията на Организацията да бъдат приложени.

Представяйки изследването на ОИСР Анхел Гурия посочи, че подобно проучване е било изготвено и по поръчка на Австралия, която е постигнала впоследствие значително увеличаване на БВП.

Той подчерта също така, че «гръцката икономика се намира в етап на оздравяване, и вярваме, че по това време догодина ще е успяла да поеме пътя на развитието, което ще продължи до края на 2015. Вярваме, че вече сме поели по този път. Първата цел е постигната, и от там нататък има някои конкретни въпроси, свързани с общия размер на дълга, с докладите, които трябва да бъдат предадени за постигането на определени цели. Всъщност става въпрос за впечатляващ брой въпроси, с които се захващаме и които следим».

Според ОИСР, за изготвянето на проучването са били изследвани 1 053 законодателни акта, от които е станало ясно, че 555 наредби действат ограничително или се отразяват неблагоприятно върху конкуренцията, и са внесени 329 предложения за премахване на ограниченията, установени в посочените четири области на икономиката, които през 2011 представляват 21% от БВП и 27% от общата заетост.

При това се посочва, че ако предложенията бъдат приложени изцяло, ползите за гръцката икономика ще са дългосрочни: възможност за потребителите да имат по-голям избор, разнообразие, по-ниски цени, увеличена производителност, и в крайна сметка по-голямо икономическо развитие.

Основните предложения

Основните предложения на съставителите на доклада са следните:

* Пълна либерализация на продажбата и ценообразуването на стотиците лекарства, които се отпускат без рецепта, за да може да се продават и в супер маркетите, както неотдавна с решение на министрите на развитието и здравеопазването бе разрешена продажбата на витамини и хранителни добавки.

Очаква се тази промяна да предизвика бурни реакции от страна на фармацевтичния бранш, тъй като ще доведе до прехвърлянето на обороти от стотици милиони евро в супер маркетите.

По отношение на аптеките ОИСР препоръчва също така пълна либерализация на работното време на аптеките, премахването на максималния брой разрешителни и т.н.

* Премахване на 5-дневния максимален срок за продажба на прясното мляко, съществуващ само в Гърция. По този начин на млечните компании ще бъде разрешено да продават продуктите си със срок на годност от 1 до 10 дни, в зависимост от метода на пастьоризация.

По този начин „ще се отпуши“ и вносът на прясно мляко, който в момента е невъзможен, тъй като времето е недостатъчно.

Този въпрос също се очаква да предизвика реакция от страна както на гръцки млечни компании, така и от страна на производителите.

* Преразглеждане на нормативната база в областта на производството и продажбата на хляб и хлебни изделия. Хлябът вече ще се тегли и ще се продава задължително на килограм във фурните, а не на парчета, които може да тежат много по-малко от това, за което е платил потребителят.