Снимка: sarotiko.blogspot.com
Спад на лихвите по гръцките държавни облигации се отбеляза тази седмица. След тримесечно ходене по-мъките, spread-показателят на гръцките десетгодишните държавни облигации падна на 783 пункта, което бе с 50 базови пункта по-малко от нивата в първия ден от седмицата. Сценариите за общо решение на проблемите с дълговете на страните от периферията на еврозоната, възроди финансовите пазари и доведе първата лястовичка в процеса на възстановяване на доверието в гръцката икономика.
Атинската фондова борса също се повлия от положителния полъх на пазара и във вторник вечерта отбеляза печалба от 4,41% и оборот 1663,60 пункта. Според доклад на Credit Suisse гръцките акции започват да набират скорост и чуждестранния инвестиционен интерес ще започне да нараства.
Идеята за засилването на ролята на Европейския механизъм за финансова стабилност също се отрази положително на пазарите. На следващата среща на върха на лидерите от Европейския съюз се очаква да се разгледа и предложението за евро-фонда на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Николас Саркози. Това ще бъде защитния механизъм на еврозоната, който предоставя гаранции за кредитиране на слабите членки на валутния съюз с възможно най-високия кредитен рейтинг ААА. С други думи Германия, Франция, Холандия, Люксембург, Австрия и Финландия гарантират евтино кредитиране на страни като Гърция и Ирландия. Чрез натрупаните капитали, механизмът ще може също да предпази страни като Испания и Португалия от „нападенията” на капиталовите пазари.
Планът се подкрепя както от председателя на Европейската комисия както Жозе Мануел Барозо, така и от комисарят по икономическите въпроси на съюза Оли Рен. Той поддържа тезата, че еврооблигациите са важен инструмент за финансиране на помощния механизъм и ще укрепят неговия капацитет. Фондът ще може също така да изкупува част от облигационните дългове на страните в затруднение, като ги замени с други облигации за по-дълъг срок и по този начин се извърши косвено преструктуриране на дълга.
Някои икономически анализатори оценяват, че тази схема е позната от прилагането на брейди облигациите. Техен създател е министърът на финансите в администрациите на Роналд Рейган и Джордж Буш старши - Николас Брейди. Брейди облигациите са породени от нуждата да се намали дълга на страни, които изпитват проблеми с погасяването му. Такъв бе случаят с някои страни в Латинска Америка през 80-те години на двадесети век. България също се възползва през 2002 от този тип ценни книжа с гаранциите дадени от Международния валутен фонд.
Брейди облигациите се издават от държави в замяна на задълженията им към търговски и частни кредитори. След сключване на споразумение с кредиторите държавата-длъжник емитира държавни дългосрочни облигации, които заменят старата структура на дълга с нова във вид на портфейл от дългови инструменти. Техният вид и съотношението между различните облигации определят режима на обслужване на новите задължения - разсрочване или опрощаване на част от дълга, или степен на редукция на дълга.