Галерия

1

Лихвата по тримесечните държавни бонове расте неумолимо. Това стана ясно след като Гърция отново излезе на пазара с краткосрочните книжа, за да попълни дупки в текущите разходи. Агенцията за управление на външния дълг съобщи, че е събрала 3,13 милиарда евро с лихва от 4,48%. Преди месец на търг на същия  тип книжа лихвата бе 4,28%, а покритието на търсенето бе 2,12 пъти. На августовския търг покритието на търсенето стигна едва 1,36%. Финансовото министерство обяви, че ще приеме неконкурентни оферти в размер на 30% от търгуваната сума до 12 часа вечерта на 16 август тази година. Общата акумулирана сума ще достигне 4,3 милиарда евро и тя трябва да покрие погасяването на облигационния заем, който има падеж на 20 август тази година. С други думи Гърция продължава да изплаща едни задължения, като създава други с много по-висока лихва и с кратка срочност.

В същото време 20% от заемите в гръцките банки са на червено и не се обслужват, пише Катимерини. Това са около 48 милиарда евро, които са били отпуснати в потребителски и бизнес заеми, както и кредитни карти. Правителството актуализира очакванията си за рецесията. Според данните на Националния статистически институт във второто тримесечие на 2012 икономиката на Гърция се е свила с 6,5% от БВП и не е изключено рецесията да удари 7% до края на годината. Необслужваните кредити скачат всеки месец с по 1%. Запознати с процесите в гръцките банкови среди подчертават, че ако правителството не предприеме незабавни и решителни мерки за възстановяване на икономиката, финансовата система ще има нужда от допълнителна помощ, извън предвидените до момента 50 милиарда евро.

Гръцки икономисти, които традиционно поддържат различни теории за това как страната трябва да излезе от кризата сега са единодушни, че единствен изход от омагьосания кръг на рецесията е ново окастряне на дълга, но този път към институционалните кредитори.

Икономистът Янис Варуфакис, който е подкрепян до голяма степен от СИРИЗА заяви пред Антена, че тройката сама трябва да преустрои Меморандума. Да се намалят задълженията на Гърция към европейските страни и Международния валутен фонд и да се установи временен мораториум върху плащанията по външния дълг, докато Гърция въведе ред във вътрешната си икономика. Според Варуфакис бъдещето на Гърция зависи изцяло от политическите настроения, които ще надделеят в Германия. Ако не се окастри гръцкия външен дълг, икономистът предвижда, че Брюксел може да “жертва” Гърция, за да убеди германските и френските данъкоплатци да приемат по-леко спасяването на Италия и Испания.

Икономистът Димитрис Хионис, който поддържа по-консервативни идеи също смята, че предстои преструктуриране на гръцкия външен дълг, който се държи от европейските страни. Въпреки това, той е скептичен към сценария за изход на страната от еврозоната, защото това би струвало по-скъпо на силните в единната валута държави от частичното орязване на дълга. Хионис цитира данни от списание Икономист, според което GREXIT би струвал на Германия около 350 милиарда евро. “Както разбирате това е твърде голяма сума, за да може някой дори и Германия да си позволи”, обясни той пред Антена. “Европейските граждани трябва да вземат решение за OSI (Oficial Sector Involvement), подобно на окастрянето с 53% на дължимите кредити към частния сектор PSI+ (Private Sector Involvement). Това е изключително трудно да се постигне, но докато не стане Гърция няма да може да продължи напред”. Хионис е категоричен, че излизането на Гърция от еврозоната няма да даде желаното утешение на Германия. След нея ще бъде поставено под въпрос членството както на Португалия, така и на Испания и дори на Италия, което само по себе си ще доведе до разпад на съюза на единната валута.