Галерия

2

1

Само за една година основният показател на Атинската борса се срина на половина. Акциите на печеливши гръцки дружества бяха завлечени на дъното, а търговията почти напълно замря. В тези условия гръцките компании  продължават да плуват срещу течението и въпреки обещанията за икономически ръст най-рано след две години, успяват да развиват дейност и да търсят алтернативи за икономическо развитие. GRReporter се свърза с председателят на Асоциацията на вписаните компании на Атинската борса Панайотис Дракос, който даде гледната точка на едрия бизнес за развитието на гръцката икономика.

Кои са основните проблеми, които предприятията на борсата имат след разгара на кризата?

Нa първо място това е рецесията и произхождащите от нея проблеми с намаляване на продажбите и загубата на ликвидност. С първите две трудности компаниите могат да се справят, с третата (липсата на свободни средства на пазара) очевидно бремето става много тежко.

2011 беше трудна за гръцката икономика. Какви са загубите, които публичните предприятия понесоха на Атинската борса?

Асоциацията на вписаните на борсата компании се подчинява на европейските правила и разпоредби. Ние следим развитията зад океана, след като в последните години САЩ и Европейския съюз клонят към сближаване на интересите. Темите, с които се занимаваме са свързани както с европейските директиви и тяхното адаптиране към гръцкото законодателство, така и със спазването на регулаторните и борсовите правила, корпоративното управление, корпоративната социална отговорност. Занимават ни и екологични въпроси, счетоводните стандарти и други подобни проблеми. Ще избегна да повторя изводите на много други анализатори, които са по-добре квалифицирани да отговоря на вашия въпрос.

Все пак мога да кажа, че загубите са значителни. От 264 компании, търгувани на Атинската борса 160 се търгуват на основния пазар, а 104 са в различни дивизии, като тези дружества са в процес на засилено наблюдение, поради проблеми с обема на сделки с техните акции или състоянието на техните финанси.

Как смятате, че ще се отрази приватизацията на компаниите от вашата асоциация?

Всичко, което помага на гръцката икономика ще помогне и на вписаните на борсата дружества. Ние очакваме, че повечето от държавната собственост, планирана за продажба няма да се извърши чрез вписване на борсата. Тези, които са регистрирани на борсата могат да бъдат отписани от новия собственик в случай, че държавата продаде целия портфейл с акции. Ако повечето нови проекти за приватизация са успешни, ще доведат нови инвестиции и най-вероятно до нови вписвания на компании на борсата.

Един въпрос, който ни тревожи е решението за рекапитализацията на банките. То трябва да се предприеме по такъв начин, че да не включва държавата в мениджмънта на финансовите институции. Не трябва да забравяме, че частните банкери са частично отговорни за раздаването на лоши кредити включени в банковите отчети днес. Друга част от проблемните заеми са резултат от рецесията. За тях не можем да виним банковата система. Главният проблем с ликвидността обаче остава включването на банковия сектор в процеса по намаляване на дълга (PSI), който е решение на държавата и частните банкер не носят отговорност за последствията от него.

Кои сектори се оказаха най-дълбоко засегнати от кризата?

Очевидно банките понасят най-голямата тежест от сегашната ситуация, както и секторите, които зависят главно от вътрешния пазар. Сериозен удар бе нанесен и на компаниите, които имат проекти в процес на развитие, защото изискванията за ликвидност в момента са сериозно завишени.

Какви са вашите очаквания за 2012. Кои компании смятате, че ще излязат по-силни от кризата?

Банките, които успеят да наберат капитали без или с минимална помощ от държавата ще се стабилизират най-бързо. Компаниии със силно присъствие на външните пазари, които имат успешни дъщерни дружества зад граница и в крайна сметка всички компании, които успяха да оцелеят след цунамито на кризата.

Смятате ли, че някои чужди инвестиции могат да навредят на установения гръцки бизнес? Какво е мнението ви за привличане на нови финансови ресурси от страни с висок икономически растеж като Русия, Индия и Китай?