Галерия

1

Нито една гръцка фирма не е прекратила дейност поради загуби. „Спускат кепенците” компаниите, които имат проблеми с наличието на ликвидни средства. Този прост урок по икономика е известен както на новия финансов министър Янис Стурнарас, така и на управителя на Банката на Гърция Йоргос Провопулос, които трябва да намерят незабавно решение на проблема с финансирането, блокирал гръцката икономика. Продължителната рецесия (достигнала -14% в периода 2008 - 2011) и международната изолация на Гърция са извадили от строя всички звена, образуващи кредитната верига, и заплашват да наводнят страната с хиляди нови безработни.

Банките, притиснати от загубите от участието им в обмяната на облигации (PSI) и изтичането на депозити, са спрели на практика финансирането на бизнеса. Фирмите с ограничени парични потоци поради свиването на потреблението, закъсняват с плащанията към доставчиците, а последните „завличат” първичното производство (земеделие, животновъдство, риболов и т. н.), което на свой ред изпада в невъзможност да снабдява със суровини производствения процес.

Ситуацията се е влошила значително и от прекратяването на плащанията от страна на държавата. Просрочените задължения на държавата към частни лица вече достигат  6,8 милиарда евро и ако се прибави и забавянето при връщането на ДДС, сумата достига 10 милиарда евро.

Рекапитализацията на банките трябва да приключи до края на лятото, за да може да бъде разкъсан омагьосаният кръг – рецесия – липса на ликвидност – още по-дълбока рецесия. Намесата от страна на политическото ръководство на страната и надзорните органи вече е наложителна, защото банките са изправени и пред увеличаване на т. нар. лоши заеми (със закъснение в обслужването над 90 дни).

Според официални данни, през второто тримесечие на годината те са достигнали средно 18%. Ако бъдат прибавени 5% преструктурирани заеми в цялата банкова система, много от които също не се обслужват, то процентът на лошите кредити ще надхвърли 20% (близо 50 милиарда евро).

Съществува опасност, ако рецесията не отстъпи (през третото тримесечие на 2012 тя ще достигне -9%, според Центъра за икономически изследвания) процентът на лошите кредити да достигне 30%, да се наложи да бъдат ревизирани прогнозите на BlackRock, и в крайна сметка да бъдат преразгледани капиталите, необходими за подкрепа на банките.

Средата, в която трябва да функционират гръцките компании, е станала враждебна. Доверието – основният принцип на търговските сделки - изчезва. Всички искат пари в брой, каквито няма, и така сделките се спъват. Показателно е, че понякога подозрителността на доставчиците към гръцките бизнесмени минава всякакви граници, като им искат да поемат в писмен вид ангажимента, че поръчките от 2012 и 2013 ще бъдат платени в евро.

Известен бизнесмен споделя в интервю за в. „Вима”, че липсата на ликвидност унищожава печалбата му и създава условия за кредитна криза: «Внасяме почти всички суровини, които използваме за производството на нашите продукти. Нашите доставчици искат пари в брой. Банките не ни отпускат заеми. Ние на свой ред полагаме отчаяни усилия да получаваме парите си от клиентите си в рамките на три месеца. Цените на суровините са се увеличили значително, а ние поради икономическата ситуация не можем да вдигаме цените. Печалбата ни се губи и аз съм принуден да съкращавам персонал».

За да не се влоши още повече ситуацията, анализатори на пазара смятат, че държавата, банките и бизнеса трябва да седнат на масата на преговорите и да намерят незабавно решение. Държавата да осигури необходимите средства и да изплати задълженията си към частните лица, средства, които в по-голямата си част ще отидат за погасяването на кредити. Банките да свалят лихвите по кредитите, и за да не фалират те самите да ограничат лихвите по спестяванията, които сега надхвърлят 6%. Освен това с Европейската централна банка трябва да бъде постигната договореност да отвори по-широко „кранчето” за финансиране на гръцките банки, ако това се наложи.

«Да не отпускате нито едно евро нови заеми»

Банките сменят стратегията си и затварят линиите на кредитиране, за да се спасят от лошите кредити

Преструктурирането на заеми, към което пристъпват банките е необходимо, тъй като подпомага жизнеспособни компании, както и физически лица да преодолеят временни проблеми с ликвидността и да се възстановят. Разбира се, в трудни моменти и досега банките бяха толерантни, тъй като при преструктурирането на заемите не вписваха провизии и често криеха истинското положение на портфейлите си.

Тази стратегия обаче се променя и вече заповедта, която се дава на отделите за фирмени кредити, е: «нито едно евро нов заем». Както посочва известен банкер «митът за банкера, който постила килимчето пред бизнесмена, вече е избледнял. Подкрепихме фирмите свръх силите си, и им дадохме много шансове, от които техните ръководства не се възползваха или поради конюнктурата на пазара или поради некомпетентност. От декември 2009 до днес са изгубени 80 милиарда евро депозити. За същия период заемите са намалели едва с 8,4 милиарда евро. Докато ни обвиняват в пестеливо отпускане на кредити, по-скоро се е случвало обратното».

В последно време са спрени линиите за финансиране на доста фирми, като понякога това засяга и добри клиенти, за които се разрешава само преструктуриране на заемите. Дори и там обаче, където отпускането на заем е одобрено, лихвата достига 10%, с последен пример Националната електрическа компания, която получи кредит при лихва 8,9%.

Според последните официални данни на Банката на Гърция, в периода до първото тримесечие на 2011 са били преструктурирани средно 4% от заемите, от общо 245 милиарда евро. Този процент днес се е увеличил. Както заяви неотдавна напускащият изпълнителен директор на Банката на Гърция Апостолос Тамвакакис, през последните две години само тази банка е пристъпила към преструктуриране на заеми на стойност 6,2 милиарда евро.