Галерия

1

Налагането на окастряне до 50% на гръцките държавни облигации, с едновременната подкрепа за банките и продължаване изкупуването на облигации от Европейската централна банка, обсъждат европейски високопоставени служители, както предава Bloomberg, цитирайки анонимни източници.

Заедно с окастрянето на гръцките облигации обаче, ще бъде поет ангажимент, изключващ подобно действие за останалите държави, получили извънредна помощ, като Португалия, за да бъдат убедени пазарите, че Европа е поставила под контрол кризата.

Според информациите на Bloomberg, преговорите ще продължат и през следващата седмица.

Сред европейските планове има един от 5 точки, който предвижда решение за Гърция, укрепване на Европейския Фонд за финансова стабилност (EFSF), нови капитали за банките, нов тласък за развитие на конкурентоспособността и изменение на европейския договор, с цел да бъде подобрено икономическото управление.

Едно по-агресивно предложение предвижда обмяната на гръцки облигации с нови, с по-малка номинална стойност с гаранциите на EFSF, който има рейтинг AAA. Както отбелязват източниците на информационната агенция, оптималният избор би бил едно преструктуриране със загуби без гаранции.

Обсъжданият план за подкрепа на банките предвижда създаването на фонд с капиталите на EFSF, който ще има възможност за придобиване на пряко участие в акционерните капитали на банките, като предоставя гаранции за задълженията им.

Тези идеи обаче срещат съпротивата на Германия, която до момента твърди, че рекапитализацията на банките трябва да се осъществява в зависимост от положението на всяка страна поотделно.

Висшите служители обсъждат общо 7 начина за укрепване на EFSF, разделени в 2 категории. Първата допуска заеми от Европейската централна банка, а втората използването му като “гарант” на облигациите. Европейската централна банка отхвърля първата категория, и в резултат на това втората изглежда по-вероятна, но за да бъде приложена централната банка трябва да продължи изкупуването на облигации на вторичния пазар.

Също така подкрепа получава идеята за ускоряване с една година на създаването на постоянен механизъм, което беше предвидено за юли 2013 г., като се обсъжда и облекчаването на регламента, който предвижда единодушие сред членовете на еврозоната за предоставяне на помощ на дадена страна.

Същевременно броят на сценариите за размера на “окастрянето” на гръцките облигации расте лавинообразно. Както и аргументите “за” или “против” едно по-голямо окастряне от 21%, предвиден в условията за участие в доброволната програма за обмяна на облигациите (PSI), които в своята същност се въртят около последствията за облигационните портфейли и капиталовата адекватност на банките.

Преподавателят по икономика в университета Torcuato Di Tella в Аржентина, Juan Jose Cruces, и асистента по икономика в Мюнхенския университет, Christoph Trebesch, в статия, публикувана в Voxeu.org, коментират, че техен анализ на преструктурирането на дългове, извършени между 1970 г. и 2010 г. предоставя данни за връзката между размера на “окастрянето” на дълга и лесното връщане на дадена страна на международните пазари.

Изводите от тяхното изследване ясно се противопоставят на икономическата теория, според която страните обявили прекратяване на плащанията по външния си дълг “биват наказани” с изолиране от международните пазари. Данните от изследването посочват, че тези страни само за една година възстановяват достъпа си до пазарите, и то с ограничени последствия за разходите им по заеми.

Ако обаче, отбелязват Cruces и Trebesch, вниманието се фокусира върху размера на загубите на кредиторите, а не върху самия факт на спирането на плащанията, тогава резултатите са различни. За тази цел те са използвали и кръстосали данни от над 200 източника за всички случаи на преструктуриране на дългове през периода 1970-2010 г. За изчисляването на размера на окастрянето във всеки конкретен случай използвали разликата между настоящата стойност на старите и нови ценни книжа, с приспадане на пазарните лихви, които съществували веднага след обмяната. Впоследствие свързали размера на окастрянето с условията на кредитиране, предвидени за всяка една страна.

В периода 1970-2010 г. били извършени 180 преструктурирания на държавен дълг в 68 страни. За страни с ниски и средни доходи преструктурирането на дълга е нещо обичайно, коментират изследователите и добавят, че въпреки факта, че съществуват големи разлики при окастрянето във всеки конкретен случай, от 10%-20% до 50% или дори до 90%, средното окастряне е в размер на 37%. Т. е. кредиторите търпят загуби в размер на 37 цента за всеки долар, който са дали на заем, при настоящата стойност. Двамата преподаватели констатират също така, че докато средното окастряне през 80-те години е в размер на 25%, през 90-те и 2000 се увеличава до 50%.

Основният извод, до който стигат Cruces и Trebesch е, че по-голямото окастряне на дълга е тясно свързано от една страна с увеличени разходи по заеми впоследствие, а от друга с по-голям период на изолиране от международните пазари.

Според тях обаче трябва да се вземе предвид и фактът, че е възможно да съществуват значителни разлики между страните, които предприемат по-малко или по-голямо окастряне на дълга си, и в крайна сметка тези разлики да повлияят върху разходите им по заеми по-нататък повече от самото окастряне.

Също така учените подчертават, че резултатите от тяхното изследване не са доказателства, а само показват, че колкото по-голямо е окастрянето на дълга на една страна, толкова по-бавно тя ще се завърне на международните пазари и толкова по-скъпо ще й струват следващите кредити.

Така, ако прекратяването на плащанията по външния дълг само по себе си няма сериозни последствия за условията по кредитирането на дадена страна в краткосрочен план, в средносрочен и дългосрочен план размерът на окастрянето на дълга й изглежда има катализиращ ефект.

Що се отнася до правителството, то ще се опита да се задържи на власт до срещата на върха на G20 на 3 ноември. След това ще предложи още една инициатива за национално съгласие, за да продължи договора, в противен случай ще последват избори.

Създаване на поляризация 

Към такава насочва решението на някои министри да “втвърдят” позицията си срещу депутатите от управляващото мнозинство. «Край на опитите да се подхванат с добро, или ще приемат положението и ще подкрепят избора, който е направило правителството, или ще го свалят», това е най-характерната фраза, чута след “огъня”, който бе открит по време на последното заседание на министерския съвет срещу несъгласните с проектозакона депутати.

Двоен «удар» на Венизелос 

Правителствените депутати “онемяха” вчера, когато във финансовата комисия на парламента чуха министъра на финансите и вицепремиер Евангелос Венизелос не само да не подобрява спорния чл. 37, който отлага с две години отрасловите споразумения, но да удължава това отлагане до “края на средносрочната програма” – или с други думи, докато страната излезе от кризата – защото “това иска Тройката, за да одобри шестия транш”.

Преди депутатите да дойдат на себе си, им бе нанесен втори удар от г-н Венизелос, по отношение на данъчните “бомбардировки”, отложени за 2012 г. – а именно те да започнат още с януарските заплати.

«Какво ще правим?» 

Единственият въпрос, който си задаваха в парламентарната група на управляващите бе «Какво ще правим?». След предизвикателството, което им поднесе Венизелос във вторник (“ако не сте съгласни, свалете правителството, в противен случай не се излагайте!”) почти всички са осъзнали, че не може “и вълкът да е сит и агнето цяло”. Затова предпочитат мълчанието, поне засега.

Категорично «не» от Лука Кацели

От правителството смятат за сигурно само «не»-то на Лука Кацели (бивш министър на труда и социалните грижи), като вярват, че в крайна сметка ще се огъне депутатът София Янака.

Томас Робопулос: Ще си подам оставката в понеделник

“Ще си подам оставката в понеделник и нека мястото ми да заеме следващият депутат. Не мога да бъда в парламент, в който не мога да решавам". Това заяви в петък сутринта по радио “Солун” депутатът Томас Робопулос.

В случай, че не промени мнението си, мястото му ще бъде заето от актрисата Мери Акривопулу и управляващата партия няма да загуби 154-те депутата, с които разполага в парламента днес (в сравнение със 160-те, избрани с нейния цвят на изборите през 2009 г.).

Томас Робопулос беше заплашил и през юни, че ще гласува срещу Средносрочната програма, в последния момент преди гласуването обаче промени мнението си.