Галерия

1

Налагането на окастряне до 50% на гръцките държавни облигации, с едновременната подкрепа за банките и продължаване изкупуването на облигации от Европейската централна банка, обсъждат европейски високопоставени служители, както предава Bloomberg, цитирайки анонимни източници.

Заедно с окастрянето на гръцките облигации обаче, ще бъде поет ангажимент, изключващ подобно действие за останалите държави, получили извънредна помощ, като Португалия, за да бъдат убедени пазарите, че Европа е поставила под контрол кризата.

Според информациите на Bloomberg, преговорите ще продължат и през следващата седмица.

Сред европейските планове има един от 5 точки, който предвижда решение за Гърция, укрепване на Европейския Фонд за финансова стабилност (EFSF), нови капитали за банките, нов тласък за развитие на конкурентоспособността и изменение на европейския договор, с цел да бъде подобрено икономическото управление.

Едно по-агресивно предложение предвижда обмяната на гръцки облигации с нови, с по-малка номинална стойност с гаранциите на EFSF, който има рейтинг AAA. Както отбелязват източниците на информационната агенция, оптималният избор би бил едно преструктуриране със загуби без гаранции.

Обсъжданият план за подкрепа на банките предвижда създаването на фонд с капиталите на EFSF, който ще има възможност за придобиване на пряко участие в акционерните капитали на банките, като предоставя гаранции за задълженията им.

Тези идеи обаче срещат съпротивата на Германия, която до момента твърди, че рекапитализацията на банките трябва да се осъществява в зависимост от положението на всяка страна поотделно.

Висшите служители обсъждат общо 7 начина за укрепване на EFSF, разделени в 2 категории. Първата допуска заеми от Европейската централна банка, а втората използването му като “гарант” на облигациите. Европейската централна банка отхвърля първата категория, и в резултат на това втората изглежда по-вероятна, но за да бъде приложена централната банка трябва да продължи изкупуването на облигации на вторичния пазар.

Също така подкрепа получава идеята за ускоряване с една година на създаването на постоянен механизъм, което беше предвидено за юли 2013 г., като се обсъжда и облекчаването на регламента, който предвижда единодушие сред членовете на еврозоната за предоставяне на помощ на дадена страна.

Същевременно броят на сценариите за размера на “окастрянето” на гръцките облигации расте лавинообразно. Както и аргументите “за” или “против” едно по-голямо окастряне от 21%, предвиден в условията за участие в доброволната програма за обмяна на облигациите (PSI), които в своята същност се въртят около последствията за облигационните портфейли и капиталовата адекватност на банките.

Преподавателят по икономика в университета Torcuato Di Tella в Аржентина, Juan Jose Cruces, и асистента по икономика в Мюнхенския университет, Christoph Trebesch, в статия, публикувана в Voxeu.org, коментират, че техен анализ на преструктурирането на дългове, извършени между 1970 г. и 2010 г. предоставя данни за връзката между размера на “окастрянето” на дълга и лесното връщане на дадена страна на международните пазари.

Изводите от тяхното изследване ясно се противопоставят на икономическата теория, според която страните обявили прекратяване на плащанията по външния си дълг “биват наказани” с изолиране от международните пазари. Данните от изследването посочват, че тези страни само за една година възстановяват достъпа си до пазарите, и то с ограничени последствия за разходите им по заеми.

Ако обаче, отбелязват Cruces и Trebesch, вниманието се фокусира върху размера на загубите на кредиторите, а не върху самия факт на спирането на плащанията, тогава резултатите са различни. За тази цел те са използвали и кръстосали данни от над 200 източника за всички случаи на преструктуриране на дългове през периода 1970-2010 г. За изчисляването на размера на окастрянето във всеки конкретен случай използвали разликата между настоящата стойност на старите и нови ценни книжа, с приспадане на пазарните лихви, които съществували веднага след обмяната. Впоследствие свързали размера на окастрянето с условията на кредитиране, предвидени за всяка една страна.

В периода 1970-2010 г. били извършени 180 преструктурирания на държавен дълг в 68 страни. За страни с ниски и средни доходи преструктурирането на дълга е нещо обичайно, коментират изследователите и добавят, че въпреки факта, че съществуват големи разлики при окастрянето във всеки конкретен случай, от 10%-20% до 50% или дори до 90%, средното окастряне е в размер на 37%. Т. е. кредиторите търпят загуби в размер на 37 цента за всеки долар, който са дали на заем, при настоящата стойност. Двамата преподаватели констатират също така, че докато средното окастряне през 80-те години е в размер на 25%, през 90-те и 2000 се увеличава до 50%.

Основният извод, до който стигат Cruces и Trebesch е, че по-голямото окастряне на дълга е тясно свързано от една страна с увеличени разходи по заеми впоследствие, а от друга с по-голям период на изолиране от международните пазари.

Според тях обаче трябва да се вземе предвид и фактът, че е възможно да съществуват значителни разлики между страните, които предприемат по-малко или по-голямо окастряне на дълга си, и в крайна сметка тези разлики да повлияят върху разходите им по заеми по-нататък повече от самото окастряне.