Галерия

1

Един от последните най-нашумели политически скандали с кодово име “списък Лагард” започна много да прилича на средновековен лов на вещици. Това е преобладаващото мнение в Гърция, извод за което можем да си направим от потоците коментари на официални лица и обикновени граждани в социалните медии.

В центъра на скандала е името на бившия финансов министър Георгиос Папаконстантину. Срещу него в момента се подготвя предварително следствие от специална парламентарна комисия, за да се установи дали той умишлено е премахнал имената на четири свои роднини и от списък с банкови сметки на гърци в чужбина. Списъкът бе изпратен през 2010 от тогавашния финансов министър на Франция Кристин на нейния гръцки колега, за да може правителството да установи дали между имената в него фигурират граждани, които не са платили данъци за изнесените в чужбина средства.

Разискванията сега се въртят около въпроса защо имената от тесния кръг на Папаконстантину липсват в първата версия на списъка, а присъстват във втората версия, която бе изпратена наскоро в Атина. Естественото подозрение е, че бившият финансист номер едно на Гърция се е опитал да прикрие сиви сделки. Самият Папаконстантину намеква, че подобно нарушение е твърде грубо за неговия стил и настоява, че той е бил “натопен”. Косвено той сочи като негов палач сегашния лидер на ПАСОК Евангелос Венизелос, който наследи финансовото министерство след като Папаконстантину беше детрониран през 2011. Обществена тайна е, че Венизелос бе вътрешнопартийната опозиция на управлението на Георгиос Папандреу, в което Папаконстантину служеше като дясна ръка на премиера и финансов министър.

Историята около списъка “Лагард” е повече от неясна не само заради липсващите имена, а поради дългото отлагане на неговото оповестяване. След като първата версия на списъка престоя в министерските чекмеджета почти година и половина, тя се появи неочаквано в списанието „Hot doc” на левия журналист Костас Ваксеванис. За развитията по случая той коментира в профила си в Туитър “Скандалът със списъка не се отнася до изтриването на три имена, а до укриването на 2062 имена от Папаконсктантину, Венизелос и три правителства. Това искат да скрият.”

Ваксеванис споделя мнението изразено от парламентарната опозиция СИРИЗА, които настояват, че отговорен за укриването на списъка “Лагард” трябва да се държи както сегашния ръководител на ПАСОК Евнагелос Венизелос, така и предшественика му Георгиос Папандреу. Той смята, че социалистите искат бързо и без много задълбочаване да пренесат цялата тежест по случая върху Георгиос Папаконстантину и да освободят от преследване други членове на партията.

Специалистът по медии и комуникации Стратос Сафиолеас също не остава безразличен към събитията. “Позорната задкулисна сделка изключва Венизелос от разследване. Гръцкото общество няма да се хване на въдицата. СИРИЗА ще спечели от това”, казва Сафиолеас. Той предвижда, че нуждата от социална справедливост и недоверието в политическата система ще даде допълнителен стимул на гражданите в страната да изискат пълни разкрития по случая. Дали това ще стане, все още не е известно. Въпреки това един от многото потребители на Туитър коментира с ирония: “Значи Венизелос се опитва да ни убеди, че само Папаконстантину има отговорност за известния списък. Той е само едно невинно, пухкаво гълъбче...”

Либерално ориентираният Георгиос Валианатос казва: “Колко наивно ми изглежда всичко, което се пише за Папаконстантину и имената в списъка”. Както изглежда той също споделя мнението, че Георгиос Папаконстантину е избран за изкупителна жертва в търсенето на виновни в политическата система за състоянието на страната. В друг коментар той уточнява, че според него няма никаква надежда да се отрази пълната истина за случая докато не се сменят познатите водещи лица в гръцките медии.

Оригиналното име  на списъка с европейци с големи сметки в швейцарска банка е списъкът “Фалцияни”. То идва от фамилията на служител в клона на HSBC от Швеция, който през 2009 изтегля списъка от архива на банката. След като данните попадат в ръцете на прокуратурата, биват разпратени до заинтересованите страни. Германия, Франция, Португалия и Испания са събрали  стотици милиони и дори милиарди евро от провеждането на кръстосани данъчни проверки на състоянието на лицата включени в тези списъци. В Гърция този процес продължава да се бави.