Галерия

1

Да задълбочат икономическите реформи призоваха правителството двамата най-известни гръцки банкери - бившият вицепрезидент на Европейската централна банка Лукас Пападимос, който изнесе лекция пред Асоциацията на гръцките банкери и управителят на Банката на Гърция Георгиос Провопулос

„Разсрочването на гръцкия външен дълг не е нито наложително, нито неизбежно”. Това е мнението на Лукас Пападимос, според който нито гръцкото управление, нито страните от еврозоната биха желали разсрочване на плащанията по външния дълг. Финансовият специалист бе категоричен, че сегашната криза не може да бъде решена в краткосрочен план и изисква сериозни мерки, за да може Гърция да възвърне финансовата си стабилност и икономическата конкурентост.

„Ако не се наложи реална и дългосрочна икономическа дисциплина, няма да може да се осигури финансова стабилност,” отсече икономистът. Пападимос определи мерките приложени до момента от правителството на Георгиос Папандреу като изключително трудни и политически смели. Независимо от това в бъдеще икономическото възстановяване на страната ще изиска от управляващите и народа приемането на още трудни решения и още по-тежки мерки. Пападимос подчерта, че в момента са изчерпани възможностите за намаляване на заплати и пенсии в страната, както и повишаването на данъчната тежест върху частните лица и бизнеса. Правителството трябва да се обърне към намаляване на разходите на държавната администрация, приватизации на губещи предприятия, по-добро управление на публичната собственост и орязване на функциите на държавата, там където не носят доходност.

В речта си Лукас Пападимос подчерта, че натискът върху финансовите пазари се е променил за последните 10 години. Кризата, която изпитваме днес е започнала преди три години. През 2007 година основните опасности на финансовите пазари са били свързани с липса на ликвидност, през 2008 година капиталовата адекватност на банките е поставила под риск световната икономика, а през 2009 година опасността от задълбочаваща се рецесия също е създала риск за финансовата стабилност. Тази година в много държави прякото въздействие на финансовия сектор с реалната икономика и държавната политика  са създали нови рискове, които пазарите отчитат.

„Прилагането  на фискалната консолидация за стабилизирането на икономиката и поддържане на банковата система, заедно с рецесията предизвикана от кризата имаше като резултат рязкото повишение на външния дълг,” заяви специалистът.

Той отчете, че общият обем на външния дълг на еврозоната ще се повиши до 90% от БВП за 2011 година. Това е 23% по-високо от нивото на показателя от преди две години. Страните в Европейския финансов съюз с най-голям външен дълг спрямо БВП са Испания, Ирландия, Португалия и Гърция. Прекомерното увеличаване на външния дълг е сложило под риск както националните икономики, така и финансовия сектор като цяло в зоната. В случая на Гърция проблемът с външния дълг е доста по-голям, защото още през 2009 година неговият обем сериозно е надхвърлил БВП, а тенденциите в следващите години са той само да нараства, без краткосрочна перспектива да започне да намалява.

Динамиката на натрупване на външния дълг и дефицита е резултат от следваната фискална политика, от начина на финансиране на дефицита, от очакванията за степента на бъдещия икономически растеж и от средната настояща цена на финансиране на държавния сектор. Спадът в конкурентоспособността, който за периода 1999-2008 година е достигнал 30%, както и увеличаването на цената на труда върху единица производство, също са допринесли за нарастването на дефицита в четите страни.

Чувството за несигурност по-конкретно в гръцката икономика е било засилено от перспективите за увеличаване на разходите в социално-осигурителния сектор, поради застаряването на нацията. Друг проблем, който се е отразил на гръцкия външен дълг, чрез повишаване цената на кредитиране е свързан с неяснотите около гръцките статистически данни, които са накарали международните пазари да станат по-предпазливи. Като цяло след последната световна криза пазарите изпитваха намелена ликвидност, което също е засегнало лихвите по гръцките държавни облигации. Едновременното намаляване на кредитната оценка на Испания, Португалия и Гърция от S&P на различни нива в края на април 2010 година е повлияло и на spread-овете на държавните облигации на тези страни.

Когато едно голямо число от чуждестранни инвеститори (извън еврозоната) държат държавни облигации и усетят, че една страна е нестабилна финансово, цените на гаранциите по кредитно неизпълнение (CDS) се вдигат. Това е случаят и през пролетта на 2010 година - гръцките гаранции по кредитно неизпълнение достигнаха най-високи стойности през май месец тази година. Акселерацията на цените на гръцките CDS бе провокирана от въпроса „До колко Гърция може да рефинансира дълга си, който изтича в следващите месеци?” Важен фактор за обвързването на кредитния риск на банките с този на държавата е бил по-бързата адаптация на показателите за кредитна оценка към макроикономическата среда.

Лукас Пападимос е категоричен, че ако не се приложи строга финансова реформа, от която цените на гаранциите за кредитно неизпълнение да паднат, Гърция няма да може съществено да намали цените на банковото и държавното кредитиране. Липсата на решителност за по-нататъшна реформа  заплашва да блокира финансирането на вътрешната икономика. Специалистът оценява, че увеличаването на наличния капитал на банките е стъпка в правилна посока, която ще им позволи да посрещнат нуждите на трудната икономическа среда. Това обаче няма да е достатъчно за развитието на вътрешния пазар, ако строгите мерки наложени от финансова консолидация не продължат.