Галерия

2

1

Мария Спасова
    Прилагането на жизненоважните за Гърция структурни реформи се забави, защото те нямаха политическа подкрепа, е официалната позиция на Международния валутен фонд, изразена от заместник директора на дирекция Европа и ръководител на мисията за Гърция Пол Томсън. “Винаги съм казвал, че без широка политическа подкрепа реформите нямат шанс”, заяви той на първата си публична проява след като вчера Фондът официално оповести доклада си за напредъка на Гърция. Пол Томсън говори пред конференцията “Часът на гръцката икономика”, организирана от Гръцко-американската търговска камара.

    Ако структурната реформа беше приложена, тя щеше да подобри бизнес средата и Гърция щеше да започне да се възстановява. Но това не се случи. “Още преди една година казах, че без структурни реформи дефицитът няма да падне под 10 на сто”, припомни той. Пол Томсън призна, че фискалната политика беше концентрирана около увеличаванете на данъците. Поради отказът на много хора да плащат данъци, увеличаването им беше неизбежно. “Но ние съвсем категорично достигнахме предела на данъците и вече не може да разчитаме на това. Трябва да подобрим данъчната администрация, но това обикновено отнема време, а в случая на Гърция ще отнеме още повече време”, е преценката на представитела на МВФ.

    Той подчерта, че рецесията в Гърция е по-голяма от предвижданията на Фонда, но и че международната обстановка е много по-неблагоприятна от периода, в който се е създавала Програмата за финансова стабилизация. Инвеститорското доверие така и не се върна, а рецесията обхвана цялата еврозона. “Наистина износът се увеличава, но да не забравяме, че той започна от много ниско ниво”, припомни Пол Томсън. Единственият съвет, който той даде на гръцките управляващи бе кристално ясен: “Щом не можете да увеличите приходите си, съкратете разходите. Заемете се с агресивно закриване на държавните предприятия”.
    “Мнозинството от гръцкия народ иска да продължи да използва еврото и затова централната задача е връщането на конкурентността на гръцката икономика”, е мнението на ръководителя на работната група за Гърция в Европейската комисия Хорст Райхенбах. Той определи износът като добрата новина за Гърция за 2011 и призова държавата да го подкрепи. Според него два са проблемите на Гърция - дефицитът, който поражда дълг и цената на труда, която прави гръцкото производство неконкурентно. “Това трябва да се промени”, каза Хорст Райхенбах и в същото време призна, че доходите на гръцките граждани са паднали с 14 на сто - т.е. два пъти повече, отколкото е намалението на доходите на ирландците и португалците.
    Съвършено друго обяснение за кризата и съответно за това какво да се направи, за да се излезе от кризата даде бившият вече премиер Георгиос Папандреу и настоящ президент на ПАСОК и на Социалистическия интернационал, който също днес направи първата си публична реч след сдаването на властта. Той посочи три причини : “Първо - наследихме драматично лошо състояние на държавата от предишното управление на Нова демокрация. Клатихме се на ръба на банкрута и затова трябваше да спасим страната с каквито средства разполагахме. Вториата причина е провалът на европейските институции да управляват еврозоната. Третата е невъзможността на еврозоната навреме да установи, че кризата не е само гръцка, а кризата е европейска”.
    “Европейските лидери не успяха да видят системната причина за кризата и да я обяснят на гражданите си, а искаха всички причини да се прехвърлят на Гърция и така се създаде много лош имидж на страната ни в световните медии”, смята социалистическият лидер. Като прехвърли топката изцяло в полето на Европа Папандреу не пропусна да удари и по световните пазари. “Те не работят правилно, а кредитните агенции следват пазара, вместо да го съветват”, каза той. След което благосклонно заяви, че “днес пазарите настояват за евро облигации, а преди една година като ги предложих, това се смяташе за ляво предложение”

    Георгиос Папандреу се изказа и по прословутото участие на частните кредитори в “доброволното” опрощаване на гръцкия дълг. “PSI (абревиатура на Private Sector Involvment) изплаши още повече частните инвеститори и те вече не искат да купуват държавни облигации на страните от еврозоната. Това беше много лош сигнал към пазарите и за това предупреждавах още преди година. Създаде се психоза, че Гърция ще фалира, че ще излезе от еврозоната. Инвеститорите сега чакат да видят какво ще стане с Гърция - ще фалира ли, ще излезе ли от еврозоната. Дори обикновените вложители започнаха да изтеглят влоговете си от гръцките банки”, припомни той, но пропусна да отбележи, че тези събития се случиха по време на неговото управление.
    Според него най-големият успех на управлението му е, че “вече всички граждани разбраха, че трябва да се направят големи промени в държавата и тя не може да продължи да съществува както досега”. “Затова предложих референдума - да си кажат хората мнението искат или не такива промени. В крайна сметка референдумът не се проведе, защото съгласието между партиите стана факт”, така Георгиос Папандреу приключи речта си пред банковия и предприемаческия елит на Гърция.
    Патетично говори и най-големият съперник на папандреу за лидерския пост в ПАСОК - настоящият вицепремиер и финансов министър Евангелос Венизелос. “Подкрепата за правителството на Лукас Пападимос се равнява на подкрепа за оставането на Гърция в еврозоната”, заяви той и обеща, че гръцкият парламент ще приеме всички необходими закони преди Коледа, дори и ако трябва да работи извънредно.  За да разсее все по-ширещите се опасения, че участието на частните кредитори в рециклирането на гръцките държавни облигации не е съвсем доброволно, Венизелос подчерта: “Най-успешни са преговорите ни със частния сектор за PSI и в много скоро време ще постигнем съгласие. То няма да се отрази на размера на пенсиите. Те няма да пострадат от него. В Гърция частният сектор ще играе много активна роля, за да направи възможно обслужването на гръцкия дълг” .

    “Можем да победим песимизма. Кризата не е икономическа, а е морална. Проблемът е общественият манталитет, клиентелистката икономика. Уморих се да гледам гръцкото общество да жали за загубения си рай”, призна финансовият министър, който си поставя 4 цели: 1) връщане на влоговете в гръцката банкова система, която е абсолютно гарантирана, за да се възобнови ликвидността на финансовите институции; 2) никой да не остане в състояние на крайна бедност, имаме възможност да помагаме на най-бедните слоеве; 3) да си върнем доверието, което загубихме като общество; 4) да убедим средната класа, че съществува.  
    “Сега разбирате защо депутатите трябва да получават надбавки за вреден труд - защото всяка седмица поне веднъж трябва да изслушват Венизелос”, бе красноречивият лаконичен коментар на президента на крайно дясната партия ЛАОС Георгиос Карадзеферис.