Галерия

1

Първо трябва да видим първични бюджетни излишъци в Гърция преди да разглеждаме частично окастряне на външния дълг на страната, заяви германският канцлер Ангела Меркел във връзка с последните изказвания на германския министър на финансите Волфганк Шойбле. След срещата на Еконфин той открито заяви, че се разглежда по-голямо участие на частния сектор в програмата за овладяването на гръцката дългова криза. С други думи, външният дълг на проблемната средиземноморска страна може да бъде намален до по-устойчиви нива, като „доброто дело” ще бъде на гърба на частните собственици на гръцки държавни облигации.

Слуховете за по сериозно окастряне на гръцкия външен дълг започват да се потвърждават и от официални източници, без обаче да се е потвърдило за какво намаление става въпрос. За момента гръцкото правителство преговаря с различни инвестиционни фондове, банки и други кредитни институции да опростят около 20% на гръцките задължения. Тази мярка е записана в договореността от 21 юли 2011 за цялостната спасителна програма към Гърция. В момента става ясно, че европейските икономисти и политици смятат за този процент на доброволно участие на частниците в преструктурирането на дълга доста малък и той не допринася достатъчно за въвеждането му до по-устойчиви нива.

Банкерите и финансистите в Европа обаче са на друго мнение, начело с шефa на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Той е категоричен, че проблемите, които могат да възникнат от допълнителното въвличане на частния сектор в процеса на оздравяване на дълговата криза ще са много по-сериозни, от сегашните неволи за еврозоната. Освен това, не е съгласен с увеличението на запаса на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), който засега има резерв от 440 милиарда евро. Много анализатори преценяват, че тези средства няма да стигнат, ако и други страни се подхлъзнат в локвата на европейската дългова криза. Възможност, която не се изключва за Италия. “Не подкрепям идеята за финансиране спасителни фондове”, заяви Жан-Клод Трише пред членовете на Европейския парламент.

Европейската централна банка познава добре негативните страни на финансовата подкрепа, след като още в края на 2009 заяви, че ще изкупува гръцки държавни дългови книжа. Той не е готов да прави допълнителни услуги на проблемните страни и смята, че допълнителното окастряне на стойността на гръцките държавни облигации в ръцете на банки и инвестиционни фондове ще доведе до домино от фалити.

Привкус от това какво може да последва, ако Брюксел не направи точна сметка какво иска от частния сектор в процеса на усвояване на дълговата криза е сривът на цената на акциите на френско-белгийската банка Дексиа (Dexia). Централата на банката е в Брюксел и тя държи в портфейла си около 20,9 милиарда евро в държавни облигации на Гърция, Италия и още няколко проблемни страни. Освен очевидното изложение на банката към токсични държавни дългови книжа, финансовата институция остава сериозно зависима от краткосрочно финансиране, а задълженията са й от дългосрочен характер, което не вдъхва никакво доверие на инвеститорите. Само за два дни Дексиа загуби 50% от стойността на акциите си, защото има твърде много гръцки и италиански облигации и сега е заплашена от намаляване на кредитния рейтинг, въпреки че развива дейност в страна с много по-стабилни икономически показатели от Гърция.

Dexia е най-големият кредитор на френски общински отдели и има значителен търговската мрежа в Белгия и Турция. Изникналия проблем иска бързо решение, защото може да предизвика верижна реакция в икономиките, в които корпорацията има влияние. Незабавната подкрепа може да дойде само от страна на държавата, чрез емитирането на публични гаранции за финансиране на свободните пазари. Финансовият министър Дидиер Рейдърс (Didier Reynders) на подчерта, че и държавните управления ще подкрепят финансова институция на територията на страната, за да гарантират нейното оцеляване и подчерта: „За да се помогне на банките и да се помогне, например, на френските и на белгийските граждани с депозити, първото нещо, което трябва да се направи е да се помогне на Гърция.” Неговият призив бе kym политическите лидери на двете на силни икономики в еврозоната Германия и Франция, които трябва да сложат край на разногласията във валутния съюз, за да се успокоят пазарите.

Международният валутен фонд също подкрепя идеята частните инвеститори доброволно да опростят по-голяма част от гръцкия външен дълг. Еврозоната предостави четири различни начина да се облекчи товара на дълга за страната, като засега най-предпочитания е обмяната на старите облигации с падеж в следващите около пет години с нови, които са с 30-годишен падеж и по-нисък лихвен процент. Все по-често в общественото пространство витае идеята, че гръцките държавни облигации ще трябва да се окастрят с около 40%-50%. Ако това се случи гръцките банки и социални фондове, които притежават около 45 милиарда евро в гръцки държавни облигации ще останат с около 27 милиарда евро. Това може непосредствено да заплаши капитализацията на банките в период с минимална ликвидност и да доведе до срутване на финансовата система. Затова комисарят по икономическите въпроси към Европейския съюз Оли Рен подчерта, че държавите трябва да акумулират средства, за да могат да подкрепят финансовите си институции в близко бъдеще. Добрите оценки от последния стрес-тест на банките явно нямат никакво значение, при положение, че френско-белгийската Dexia е разполагала с достатъчно капиталови резерви под Базел III, а показателят за капитализация core tier1 е бил 10,4%.

Представителят за Европа на Международния валутен фонд Антонио Борхес заяви, че Европа ще има нужда от 100-200 милиарда евро капиталова инжекции за банките, за да може финансовият сектор да си възвърне доверието на инвеститорите, а оздравителната програма да се приложи във всички европейски страни, не само в тези с проблеми. Той призова страните от еврозоната да се ускорят прилагането на споразуменията от 21 юли, за се овладее ситуацията в Европа, като не изключи възможността за нова евро-рецесия. В шестмесечен доклад за европейската икономика Международният валутен фонд е много критичен към Европейската централна банка и липсата на ефективно действия за разпространяването на дълговата криза и развитието на заплахата към финансовите пазари. От вашингтонския офис смятат, че Европейската централна банка трябва да разхлаби паричната си политика, ако иска да се справи с проблемите на икономическия растеж и инфлацията.