Галерия

1

Първо трябва да видим първични бюджетни излишъци в Гърция преди да разглеждаме частично окастряне на външния дълг на страната, заяви германският канцлер Ангела Меркел във връзка с последните изказвания на германския министър на финансите Волфганк Шойбле. След срещата на Еконфин той открито заяви, че се разглежда по-голямо участие на частния сектор в програмата за овладяването на гръцката дългова криза. С други думи, външният дълг на проблемната средиземноморска страна може да бъде намален до по-устойчиви нива, като „доброто дело” ще бъде на гърба на частните собственици на гръцки държавни облигации.

Слуховете за по сериозно окастряне на гръцкия външен дълг започват да се потвърждават и от официални източници, без обаче да се е потвърдило за какво намаление става въпрос. За момента гръцкото правителство преговаря с различни инвестиционни фондове, банки и други кредитни институции да опростят около 20% на гръцките задължения. Тази мярка е записана в договореността от 21 юли 2011 за цялостната спасителна програма към Гърция. В момента става ясно, че европейските икономисти и политици смятат за този процент на доброволно участие на частниците в преструктурирането на дълга доста малък и той не допринася достатъчно за въвеждането му до по-устойчиви нива.

Банкерите и финансистите в Европа обаче са на друго мнение, начело с шефa на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Той е категоричен, че проблемите, които могат да възникнат от допълнителното въвличане на частния сектор в процеса на оздравяване на дълговата криза ще са много по-сериозни, от сегашните неволи за еврозоната. Освен това, не е съгласен с увеличението на запаса на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), който засега има резерв от 440 милиарда евро. Много анализатори преценяват, че тези средства няма да стигнат, ако и други страни се подхлъзнат в локвата на европейската дългова криза. Възможност, която не се изключва за Италия. “Не подкрепям идеята за финансиране спасителни фондове”, заяви Жан-Клод Трише пред членовете на Европейския парламент.

Европейската централна банка познава добре негативните страни на финансовата подкрепа, след като още в края на 2009 заяви, че ще изкупува гръцки държавни дългови книжа. Той не е готов да прави допълнителни услуги на проблемните страни и смята, че допълнителното окастряне на стойността на гръцките държавни облигации в ръцете на банки и инвестиционни фондове ще доведе до домино от фалити.

Привкус от това какво може да последва, ако Брюксел не направи точна сметка какво иска от частния сектор в процеса на усвояване на дълговата криза е сривът на цената на акциите на френско-белгийската банка Дексиа (Dexia). Централата на банката е в Брюксел и тя държи в портфейла си около 20,9 милиарда евро в държавни облигации на Гърция, Италия и още няколко проблемни страни. Освен очевидното изложение на банката към токсични държавни дългови книжа, финансовата институция остава сериозно зависима от краткосрочно финансиране, а задълженията са й от дългосрочен характер, което не вдъхва никакво доверие на инвеститорите. Само за два дни Дексиа загуби 50% от стойността на акциите си, защото има твърде много гръцки и италиански облигации и сега е заплашена от намаляване на кредитния рейтинг, въпреки че развива дейност в страна с много по-стабилни икономически показатели от Гърция.