Галерия

1

Гърция попада в епицентъра на чуждите инвестиции, а чуждите фондове търсят възможности за инвестиции в гръцки облигации- нещо, което се вижда в доброто движение на облигациите и акциите. Облигациите, които привличат погледите, са варантите, които са пряко свързани с развитието на гръцката икономика. Във вчерашната статия на «Wall Street Jurnal» се предлага да се инвестира във варанти, а те се определят като необичайни ценни книжа, които се изплащат веднага ако се възстанови икономиката.

Участието на частния сектор

В анализа се припомня, че в рамките на голямото преструктуриране на дълга, което направи Гърция миналата година, на притежателите на старите облигации, участвали в процедурата по SWAP обмяната на гръцките облигации, притежавани от частни кредитори, станала известна със съкращението PSI, са дадени варанти, които се изплащат ако страната успее да постигне определените цели на Брутния вътрешен продукт (БВП). Облигациите  с клауза за БВП  се договарят на вторичните пазари, но обемът на сделките е малък. Въпреки това, в последно време има развитие. По-конкретно, в сряда варантите се движеха около 1,19 евро според данни на Reuters, а миналата година през лятото са били под 0,5 евро.

Както отбелязва Янос Кондопулос, group chief investment officer на Eurobank  Атина, движението на облигациите е благоприятен знак. Варантите са най-прекият начин за  заемане на място в бъдещото развитие на Гърция и движението на цените показва, че пазарите започват да преоценяват гръцката икономика преди финансистите.

Факт е, че финансистите са разочаровани, защото гръцкият БВП потъна с 5,3% през първото тримесечие и проблемите на страната си остават големи. В определен момент нещата обаче ще се променят, признава анализът на «Wall Street Jurnal» . Въпросът е кога и колко  бързо и изглежда, че пазарът на варанти дава оптимистични отговори. Що се отнася до „защо” – трябва да се разгледа как са структурирани въпросните продукти.

Разглеждайки историята на гръцките варанти, в статията на «Wall Street Jurnal»  се отбелязва, че Гърция въвежда варанти с номинална стойност 62,4 милиарда евро- по един за всяко евро от новите правителствени облигации, дадени на инвеститорите по време на преструктурирането. Стойността на варантите никога обаче не достига 62,4 милиарда евро. Вместо това, плаща се почти 1% от номиналната стойност всяка година от 2015 до 2042 – при положение, че гръцкият БВП през предходната година е постигнал определените цели.

Започвайки от 2023, номиналната стойност на варантите намалява. В най-добрия случай, накрая притежателят на варанти ще получи 18.6% от началната номинална стойност, изплащани на части в рамките на 28 години. Инвеститорите миналата година, след достигането до фалит на гръцката икономика, не вярваха, че ще варантите ще имат стойност, днес обаче вярват, че струват. Но не и толкова много,  след като при цена 1 евро, общата стойност на варантите се пресмята на 624 милиона долара, а гръцкият държавен дълг е повече от 300 милиарда долара, голяма част от които принадлежи на европейските спасители. До голяма степен стойността на варантите се определя от това колко бързо ще се възстанови гръцкият  БВП.

Залагат на БВП и печелят

Начинът на определяне на възвръщаемостта на варантите  е сложен, но смисълът е,ч е Гърция трябва да постигне конкретна цел за БВП, така че да плати ценните книжа. Целта се увеличава всяка година до 2020, след която остава постоянна. Ако Гърция не постигне целта, няма да има изплащане за конкретната година. Теоретично, варантите могат да започнат  да се плащат  през 2015 ако номиналният БВП на Гърция надмине 210,1 милиарда евро, колкото трябва да е за 2014. Това обаче е непостижимо. Комисията предвижда 183,5 милиарда евро БВП тази година. Анализаторите признават, че плащанията вероятно ще започнат през 2023. Когато цената на варантите се увеличава на пазара-това е добър показател, че инвеститорите вярват, че Гърция ще се развие по-бързо, отколкото се очакваше.

Търсят акции и облигации

Въпреки вложенията във варанти пазарите на акциите и на облигации показват промяната в отношението на инвеститорите към страната. Показателно е „удобството”, с което  Атинската фондова борса достигна 1.100, осъществявайки увеличеното джиро на банките.

Борсови източници отбелязват оптимистично, че Атинската борса разползага със силата да се покачи още, ако международните пазари се запазят на исторически високите нива. Добрият хода на пазарите създаде значителна ликвидност, която кара хедж фондовете да търсят рискова възвръщаемост, залагайки на акции и облигации с висока възвръщаемост.

Китай и инвеститорите залагат на Гърция

Гръцкият премиер Анонис Самарас осъществи петдневно посещение във втората най-голяма икономическа сила на света с цел да се привлекат китайските фирми в гръцката програма за приватизация. Успоредно с това, Гърция е в епицентъра на чуждите инвеститорски вложения. Освен големите международни фондове на пазара действат и малки агресивни хедж фондове, главно на пазара на банкови акции.

През 2013 са издадени облигации, които събраха 2 милиарда евро. Между купувачите са фондовете York Capital Management, Dromeus Capital, LNG Capital и CQS LLP. Отбелязва се, че Third Point LLC на Daniel Loeb започна един хедж фонд, посветен на закупуването на гръцки активи. Чуждата преса редовна пише за облигациите на телекомуникационната компания ОТЕ и на Гръцката петролна компания, както и за облигационния заем ан Frigoglass.