Галерия

1

„Правото на мобилност на хората по планетата бе признато от ООН, а в Европейския съюз бяха въведени циркулярната имиграция и партньорствата за мобилност и трети държави, заяви директорката на Националния център за научни изследвания във Франция Катрин Витол де Венден. Тя разясниразличието между националността и гражданството. „То дава правото на участие в обществения живот на мястото на пребиваване”.

Според експерта правото на мобилност е възпрепятствано в различните държави от основните принципи на упражняваната политика. „В САЩ и много западноевропейски държави е водещо териториалното право, т.е. отдаването на гражданство се определя във връзка с местонахождението на хората. В други, като в Италия е ръководно правото на кръвта”.

В същото време много хора имат по две гражданства, което също не се възприема еднакво от всични страни. „Това право често включва подчинение на правилата и в двете държави, но този проблем може да бъде превъзмогнат с двустранни споразумения”. Като пример бе посочено задължението на младежите с френско и алжирско гражданство да отбиват военната си служба и в двете страни. Въпросът е бил регламентиран след провеждането на преговори и сега те имат право да избират в коя от двете армии ще служат.

За разлика от много страни, като Мароко и Турция, които стимулират гражданите си да вземат и чужди гражданства, много азиатски им го забраняват. „Ако един японец или китаец стане гражданин на друга държава той незабавно губи гражданството си в тези страни”.

„Завръщането към националността е всъщност отрицание да създадем връзки на солидарност с хора, с които живеем врата до врата”, посочи в заключение тя.