Галерия

1

Във времето на големи миграционни потоци държавните граници, суверинитетът и статутът на гражданин на дадена страна все по-често се поставят под въпрос. Миграцията засяга всички държави и променя изцяло международните отношения. По този начин възниква една нова дипломация , която води постепенно към международно и регионално управление на миграцията.

Въпросите бяха обсъдени на дискусия, организирана от Френския институт в Атина и Гръцката фондация за европейска и външна политика ЕЛИАМЕП.

Според преподавателката по икономика в атинския университет Пандио Антигони Либераки усещането, че в момента текат най-големите миграционни процеси в историята на човечеството е напълно погрешно. „Всъщност 19-ти век е бил белязан от много по-големи вълни на миграция, но при много по-различни държавни политики”. Според нея така или иначе притокът на имигранти в дадена държава има единствено позитивен резултат за нейната икономика. „През 16-те години на бързото икономическо развитие  в Гърция годишният принос на имигрантите към БВП бе над 1 на сто, без да бъдат взети предвид вторичните показатели”. Както посочи, идването на първия поток имигранти в началото на 90-те години на 20-ти век, които бяха предимно от съседни страни е довело до положителни промени и на социално ниво. „С тяхното идване започна нов подем в предоставянето на грижи за домакинствата: гледане на деца, възрастни хора и грижи за дома. В рамките на 10 години заетостта сред жените в Гърция се увеличи с 15 на сто вследствие на този процес”.

Нейното мнение е, че факторите, които привличат или отдалечават хората от идеята да емигрират са много по-дългосрочни от икономическите кризи. В този смисъл прогнозите й са, че в случая с Гърция имиграционните потоци ще намалеят, но не драстично, а още по-малко имигранти ще решат да напуснат страната.

„В момента имигрантите са по-силно засегнати от кризата. Освен това тя води до намаляване на толерантността и въвеждането на по-строги имиграционни полики. Тук е мястото да кажа, че за съжаление в никой от пакетите за финансова помощ към различните европейски страни не се предвиждат конкретни мерки за имигрантите, въпреки че последствията от кризата са най-тежки за тях”.

Антигони Либераки порица гръцките политици за проведената деосега имиграционна политика.  „Притокът на имигранти прави обществото ни по-мултинационално. Политиците ни трябва да дойдат на себе си и да започнат да въвеждат съвременни политики, а не онези, които удовлетворяват консервативните по отношение на този въпрос настроения в гръцкото общество”.

Според френския експерт по въпросите на имиграцията Франсоа Еран ситуацията по отношение на имигрантите във Франция не е драматаично по-различна. „Изследванията за броя, родните страни и други характерни черти на имигрантите се провеждат от институти, като често финансирането се осигурява от неправителствени организации, а не от компетентното министерство”. Той посочи, че в страната му също няма система за преброяване на имигрантите, които влизат всяка година и статистиката се прави в края, чрез преброяването на издадените разрешителни за пребиваване.

„През последните 10 години Франция е сред петте страни с най-голям брой чуждестранни студенти във висшите учебни заведения. В момента 40 на сто от студентите и докторантите са чужденци”. Въпреки това съвсем малка част от тях успяват да си намерят работа в страната с изключение на онези, които са граждани на страна членка на Европейския съюз.

Франсоа Еран оприличи правителствените политики по въпросите на имиграцията в много държави със заглавието на филма на Теодорос Ангелопулос „Нерешителната стъпка на щъркела”. „Те се намират на границата, но докато имат право да вдигнат крака си, не им е разрешено да го поставят от другата страна”.

Изследователката от Гръцката фондация за европейска и външна политика Еда Геми описа международното законодателство, което признава правото на мобилност на хората. „Въпросът е, че тези, които са призовани да го приложат са етнически държави, чиито правителства поставят препятствия със своите политики”.

Като пример тя посочи скорошното решение на Държавния съвет (висш административен съд ), който обяви за противоконституционен гласувания преди две години закон за придобиване на гръцко гражданство. „Този закон, въпреки недостатъците му беше една крачка към интеграцията на имигрантите, защото поставяше по-постижими условия и признаваше правото на имигрантите да се кандидатират и гласуват на местните избори”.

Изследователката посочи, че лишаването на имигрантите от основни права ги прави лесна мишена за ксенофобски и расистки организации и движения. „В същото време имигрантските организации не успяха в никакъв случай да поставят в дневния ред своите проблеми. Някои политически сили пък базираха изцяло своето съществуване на продължението им. Така можем категорично да кажем, че първото поколение постигна тотален неуспех в тази кауза”. Еда Геми заяви, че единствено чрез приобщаването на второто поколение, което е родено и израснало в Гърция и често дори не знае майчиния си език може да се постигне интеграция. „Не е възможно тези деца да бъдат третирани като граждани от втора и трета категория, само защото техните родители имат „грешен” паспорт”.