Галерия

2

1

Минос Моисис е президент на Националната осигурителна компания - най-голямата гръцка частна осигурителна компания с годишен оборот от 1 милиард евро. За сравнение - втората по големина гръцка осигурителна компания Интерамерикан има годишен оборот от 500 милиона евро. От няколко месеца е и президент на Асоциацията на осигурителните компании в Гърция. Има повече от 25 години опит на гръцкия застрахователен пазар. В разговор с Мария Спасова Минос Моисис прави анализ на гръцката осигурителна система, сравнява застрахователните пазари в Гърция и България и заявява, че не очаква да бъде закрито друго застрахователно дружество.

- Изцяло погрешната система за обществено осигуряване на Гърция вреди много, но същевременно дава и един шанс на частните осигурителни фирми да се развиват с по-бързи темпове. Каква е картината на гръцкия  застрахователен пазар в момента?

- Πърво, системата за обществено осигуряване не е изцяло погрешна. Както в много други страни, така и в Гърция, тези системи са изправени пред проблеми. Хората живеят по-дълго и следователно харчат повече средства от общественото осигуряване, също така отразява им се високият темп на безработица, който съществува като цяло в обществата в Европа. А като цяло тези системи са създадени в дух да защитават гражданите и така и трябва да бъде. Просто условията са се променили много, демографските данни са се променили много и следователно и тези системи трябва да се приспособят. В действителност средствата, които получава един човек след пенсионирането си, би трябвало да са такива, че да му осигуряват добър жизнен стандарт. Това не може да бъде осигурено, както се случва и в много други европейски страни, само от общественото осигуряване и точно както става и на други места, частното осигуряване идва да допълни тези средства. Това предоставя на частното осигуряване в Гърция, както и в други страни, перспектива за развитие и възможност да навлезе в нови области, за което обаче е необходима една законодателна рамка. Начинът, по който в много страни е станало това включване на частното осигуряване в общата система на отпускане на средства е чрез сериозни данъчни стимули. Т. е. държавата разбира, че ще трябва да предостави някакъв стимул на гражданите, за да спестяват за пенсиите си и това става чрез мощни данъчни стимули от една страна и от друга - с много строги изисквания към продуктите, които ще бъдат включени в тази система и към надеждността на фирмите, които ще се занимават с това. Този факт все още не е, как да кажа, не е регламентиран окончателно за Гърция.  Това е голяма перспектива и голямо предизвикателство за частното осигуряване, но трябва да изчакаме да видим какво точно ще стане, за да определим окончателно и ние нашата, да речем, статегия в тази област.     

- В Гърция има много застрахователни компании, които се развиват стабилно, имат традиции и история като Националната Осигурителна Компания. Очевидно хората, които работят в тях си разбират от работата. В същото време не виждаме застрахователните компании да участват в националния диалог за общественото осигуряване. Не ви ли интересува бъдещето на общественото осигуряване?

- Не, разбира се, както казах и преди, интересува ни и то много. Но повтарям, частното осигуряване няма определяща роля що се отнася до общественото осигуряване. Трябва първо държавата, защото държавата отговаря за общественото осигуряване, трябва първо тя да реши какво точно иска да прави.  Това е област, в която нямаме думата, нямаме никаква роля по въпроса за общественото осигуряване.

- Според вас има ли възможности за сътрудничество между обществения и частния сектор?

- Да, има много възможности за такова сътрудничество и в областта на застрахователните дружества съществуват и днес много такива сътрудничества. Например днес частното осигуряване покрива значителен процент от гражданите по въпросите на здравеопазването, със средства за здравеопазване. Това е сътрудничество, което съществува, не е 100% установено, но въпреки това ние като частно осигуряване идваме да допълним това, което прави държавата по въпросите на здравеопазването, пенсиите и в други области. Следователно в този смисъл вече има сътрудничества, които вярвам ще се увеличат в следващите години, защото мисля и държавата ще открие, че това положение частното осигуряване да допълва със средства хората, които имат възможност да плащат за него, означава, че самата държава ще има по-голяма възможност да се занимава с хората, които не могат да плащат за частно осигуряване. Следователно ще увеличи възможностите за социална грижа и защита на гражданите.

- На гръцкия застрахователен пазар съществува и известна доза несигурност. Неотдавна бяха закрити шест застрахователни дружества, други се готвят да напуснат Гърция. И понеже кризата е сериозна,  няма да е изненада, ако бъдат закрити и други фирми. В тези случаи какво става с личните досиета на осигурените лица?

- Πърво да ви кажа, че като председател на Асоциацията на застрахователните компании в Гърция не разполагам с никаква информация за това, че някои компании се готвят да напуснат гръцкия пазар. Това се чува като слух, но няма нищо официално. Сега това, че някои фирми бяха закрити е резултат от факта, че през последните години бе упражнен строг надзор в областта на частното осигуряване, който за съжаление липсваше дълги години в миналото в степента, в която го има през последните години. И това изкара на повърхността проблеми, които са съществували от по-рано. За съжаление, за първи път в Гърция се случи да бъде закрита и една компания, която имаше значително портфолио за клиентите в областта на животозастраховането. И това е голям проблем. Когато една компания бъде закрита и има автомобилни застраховки, тогава тук от доста години съществува един Спомагателен Фонд в Гърция, както и във всички европейски страни, който поема задължението да покрие щетите на клиентите на закритата фирма и това функионира безпроблемно. Сега, по въпроса за застраховките живот. В момента се разработва един нов закон, който ще бъде внесен през следващите седмици в Парламента, и който предвижда да се създаде гаранционен фонд, който ще се захранва с вноски от застрахователните дружества и от клиентите и който ще поема задължението да покрива до известна граница клиентите, ако се случи да бъде закрито и друго животозастрахователно дружество, нещо, което не смятам за много вероятно. За събитията, които вече са се случили съществува проблем, който е много трудно да бъде решен, защото става дума за много пари.

- Известно е, че гръцките банки ще трябва да бъдат подложени на stress test от септември. Нещо подобно се очаква да се случи и със застрахователните компании, т. нар. Solvency II. Μожете ли да ни обясните какво точно означава това и какво ще стане с дружествата, които не успеят да преминат този тест?

- Вижте, това е голяма промяна в Европа като цяло и не засяга само Гърция,. Сведенията, които получаваме от всички европейски страни казват, че подготовката на фирмите за Solvency II е един много труден и тежък процес. На практика Solvency II е един нов механизъм, който позволява да измерим с различни техники рисковете, които сме поели, и които са застрахователни, функционални, инвестиционни, т. е. всякакви рискове и  според размера, качеството и обхвата на тези рискове, да определяме необходимите капитали. Оценката е, а в момента можем да говорим само за оценки, оценката е, че тази система в цяла Европа, защото е една и съща, задължително ще доведе до значителни увеличения на капитали, т. е. изискване за повече капитали, които често може да бъдат и значителни, и в момента не можем да кажем нищо повече, защото не знаем цифрите. Всички фирми се подготвят за стъпките, които трябва да следват. Ще има една по-ясна картина след края на лятото, когато ще са започнали тези stress test, предвидени за Solvency II. Също така не е решено дали изискванията на Solvency II ще бъдат в крайна сметка тези, които днес познаваме или и те ще се диференцират и ще станат по-гъвкави до определена степен. Т. е. в момента в Европа тече една много голяма дискусия между надзорните органи и Съюзите на Застрахователните Дружества. Всичко това ще бъде взето предвид и в крайна сметка тази система ще стигне до нещо конкретно. Фирмите, които не успеят да се приспособят, защото няма да имат възможност да намерят нови капитали, или да се приспособят и при други неща, не са само капиталите, но и начинът на функциониране, вътрешната организация на фирмите и т. н., мисля, че ще трябва постепенно да се подготвят да намерят някакво сътрудничество, обединяване, сливане. Вярвам, че това ще даде повод и тласък на пазара да се промени и да се съсредоточи в един по-малък брой фирми, които ще са в състояние да се справят с капиталовите изисквания на Solvency II.

- Националната Осигурителна Компания присъства и на българския пазар. Можете ли да направите едно сравнение как се развиват двата пазара, в България и Гърция?

- Националната Осигурителна Компания присъства на българския пазар от няколко години с един joint venture, който имаме с дружеството ING. Много сме доволни от това сътрудничество и от присъствието ни на българския пазар, вече сме придобили и значителен пазарен дял. Дейностите, които развиваме в България се извършват изцяло чрез Банка ОББ. Работим  по модела bankassurance чрез Банка ОББ. Двата пазара имат различни характеристики. Българският пазар като един по-свеж пазар, не толкова зрял колкото гръцкия, има много по-големи възможности за развитие и затова сме там. Разполагаме с изключителна база за развитие. Банката, с която осъществяваме схемата bankassurance е най-голямата банка в България и следователно имаме много добър set up, за да се развием много динамично на българския пазар. Трябва да реализираме модела, който имаме. В Гърция нещата са различни, пазарът е много по-зрял, има друг вид системи и начини за събиране на застраховки, има различни канали, по които се продават застраховките, моделът е съвсем различен. За пазари като българския, в който силно вярваме, смятам, че избраният от нас модел на развитие е много добър.

- Какво представлява bankassurance, можете ли да ни кажете как действа?

- Вижте bankassurance е всъщност начин за разпространение на застрахователните продукти, т. е. да се продават застрахователни продукти. Това обикновено са продукти, създадени от застрахователните дружества, както в нашия случай в България, които се връзват, «закачат» се за продуктите, продавани от банката. Т. е. продукт, който например покрива застраховката живот или временна неработоспособност на клиент, взел жилищен заем от банката. Това е много важно и за клиента, и за банката, и разбира се за застрахователната компания. За клиента, защото в случай на смърт, застрахователната компания ще обезщети банката за остатъка от заема, следователно няма да бъдат предприети действия като обявяване на жилището на търг или семейството да дължи остатъка от заема. Банката по този начин също защитава портфейла си, от риска, поет с този клиент, разбира се, възнаграждава се и с провизии за тази дейност. А застрахователната компания създава продукта и отчита резултата от тази дейност. Има много подобни продукти и при жилищните, и при фирмените, и при потребителските заеми, и при кредитните карти, т. е. в целия спектър на банкови продукти. И разбира се, има една друга категория продукти, които са повече спестовни, т. е. такива, при които клиентът внася по малко пари и ги събира като в касичка, и които банките също продават в много страни и в България, защото познават клиента, той ползва доста от продуктите им, и могат лесно да му предложат и такива продукти, чиято цел е да се събере определена сума, която ще бъде използвана за пенсия или за някакво еднократно плащане.  Това представлява моделът, който е показал в много случаи и в много държави, и в Гърция и в България и другаде, множество успешни cases. И по този начин сме избрали да се развиваме в България, именно защото имаме за съюзник една много голяма банка.        

- Каква е стратегията за оцеляване на Националната Осигурителна Компания при тази икономическа криза, която според експертите ще продължи още най-малко 2-3 години?

- Вижте, нашата стратегия не е просто да оцелеем, искаме и да се развиваме. Тази криза със сигурност ни накара да видим нещата с други очи, от друга гледна точка. Това, което задължително трябва да направим, и го правим, тъй като сме много голяма фирма е да разберем, че клиентът вече не може да купува продуктите ни така лесно, както ги купуваше преди няколко години. Това ни задължава да приспособим продуктите си, да станат те по-евтини, макар че естествено един по-евтин продукт не може да осигури пълното покритие, което би дал един по-скъп продукт. Така че внушението, което се опитваме да предадем на нашите клиенти е, че във времена, когато покупателната способност е намаляла и може би ще намалее още повече, ще трябва да избират продукти, които може би не покриват всички рискове, но покриват сериозните рискове. По този начин клиентът е действително защитен от сериозни рискове, следователно е осигурен, но разбира се не може да има пълната защита, която е много по-скъпа.  Това засяга всички области - и застаховката живот, и здравната застраховка, и автомобилното застраховане, и жилищното, т. е. цялата гама от продукти. А за да го постигнем, трябва и ние да помислим как компанията ни може да започне да функционира така, че в крайна сметка стойността на продукта да е поносима, за да може клиентът да я плаща. Следователно всички компании, и естествено и Националната Осигурителна Компания следим много отблизо оперативните разходи, къде се харчат парите, за да можем да намалим разходите там, където виждаме, че има възможност и няма голяма стойност на изразходваните средства, за да стане по-евтина и нашата дейност, и продуктите ни. В същото време следим и всички възможности за развитие, създадени от кризата, а те са много. Аз лично смятам, че тази криза ще засили в голяма степен застраховането на имуществото на клиентите, т. е. по време на криза, когато човек има някакво ценно имущество е много по-важно да го защити, отколкото преди кризата, когато в случай на щета би могъл и сам, със собствени средства да поправи щетите и да покрие рисковете от пожар или нещо друго. Лека полека потребителят, клиентът разбира, че една значителна щета, претърпяна от негово имущество като жилище, вила т. н., ще създаде ситуация, с която няма да може да се справи, и следователно ще предпочете да се застрахова повече срещу тази риск. Има много възможности, за които се подготвяме като създаваме нови продукти, намаляваме оперативните разходи и си сътрудничим с Националната Банка на Гърция, за да стигнем по-евтино и по-разумно до клиента.