Галерия

3

2

1

Виктория Миндова

Слънце и меко пролетно време посрещна известния български певец Миро, който посети Атина като част от промоционалния тур за музикалния конкурс Евровизия. На него той ще представи България и посещението му в Гърция е свързано с популяризирането на песента „Ангел си ти”. Миро бе поканен от гръцкия фен-клуб на Евровизия, които хранят особени симпатии към българската музикална сцена. Освен, че песента на Миро е обичана от всички в клуба друга причина за поканата е оказването на един вид почит към българската публика за постоянната подкрепа, която дава на гръцкото участие в конкурса.  Вече може да се каже, че е традиция при крайното гласуване българските дванайсет точки винаги да отиват в подкрепа на  гръцката песен.

Програмата на Миро бе наситена със серия от интервюта и изяви. Гвоздеят на вечерта е неговото участие като гост изпълнител във финала за избор на песен, която ще представи Гърция на конкурса в Осло. Очарователен и внимателен, Миро даде едно специално интервю за всички читатели на GRreporter в колата на път за участието му в радиопредаването „От 6 до 9”на гръцката радиостанция „Лампси.”

Разкажи ни как започна да се занимаваш с музика и как разбра, че това е твоето признание?

При мен това, което правя ме намери само. Музиката винаги ме е вълнувала. В моето семейство се твърди, че първото нещо, което съм направил е да запея, а не да заплача. Родителите ми казват, че като съм бил малък когато се нараня или ударя не съм пускал нито една сълза, а съм запявал „Аз съм сънчо”(смее се). Семейните легенди продължават с това, че когато на невръстна възраст съм застанал пред пианото съм засвирил мелодия. Това всъщност не е много невероятно, защото когато имаш добър слух можеш да подредиш една лесна мелодия.

Кой те подкрепи в твоя творчески път през годините?

Който търси - намира! Мога да кажа, че съм щастлив в това отношение, защото различни хора в различни моменти ми даваха от времето и таланта си. Сигурно има някаква истина в предопределението независимо, че аз твърдо вярвам в свободния избор. Всеки от хората, с които съм работил са оставили частица от себе си в моя път, но разбира са взели и такава от мен. Може да се каже, че моите свободни избори са ме водили по правилния път.

Минал съм през много учители и в много случаи те не са ме учили, а аз съм си вземал от тях това, което ми е нужно и съм продължавал напред. Мога да спомена Георги Сарандев оставил особен отпечатък върху мен. Това е човек от родния ми град Добрич, който се занимаваше през целия си живот с това да открива млади таланти. Истината е, че той не ме откри, а аз отидох и му се представих. По това време сестра ми пееше в неговата група и аз и казах, че искам тя да ме запознае с него. Тя категорично ми отказа и тогава реших, че сам ще се правя. Отидох  на прослушване, никой не знаеше на кой съм брат, пях и си тръгнах. Сестра ми по-късно ми разказа какви са били реакциите му.

Как преценяваш шансовете си в борбата за първото място на Евровизия ?

Не вярвам в шанса, а и не смятам, че на Евровизия трябва да се гледа като Европейско първенство по музика. Ние не сме гладиатори, за да се борим помежду си. Не искам да се вижда кръв, пот или прекомерната амбиция на изпълнителя. Вярвам, че една хубава песен се случва. Особено на събитие като Евровизия можеш да чуеш много прекрасни песни. Не може да се каже, че една песен е по-хубава от друга. Просто песните са хубави сами по себе си.

Имаше ли възможност да чуеш гръцките номинации за песен? Коя според теб ще спечели и смяташ ли, че ще е сериозна конкуренция за „Ангел си ти”?

Почти съм сигурен, че ще спечели ‘Опа’ на Георгиос Алекос и приятели. Нямам вътрешна информация, но съм сигурен, че това ще е гръцкия избор. А когато говорим за конкуренция трябва да призная, че двете песни ‘Опа’ и ‘Ангел си ти’ са много различни. Разбира се, че цяла Европа обича щракането с пръсти и опа-опа. Но тук трябва да отбележа, че този стил е местен. В България поп-фолкът е придобит в България. Аз лично за себе си не бих написал песен в този стил, само за да се впиша в тенденциите. Не бих се насилил да напиша такава песен, освен ако не ми дойде естествено. Успехът е винаги добре дошъл, но не на всяка цена.

Каква музика слушаш през свободното си време?

Напоследък се върнах към 80-те години. Например напоследък слушам ‘Like a virgin’ на Madonna - днес мога да оценя този албум много по-добре и осъзнавам, че това е много хубав албум .  Завърнах се към албуми, които никога не бих предполагал, че бих слушам отново. Върнах се към корените на поп-а – Michael Jackson ‘Thriller’, Prince, George Michael, поп, електро-поп и др. От съвременната музика обаче вземем все по-малко и това ме плаши. Когато спреш да гледаш  MTV  и превключи на VH1 май годините са ти дошли в повече или умрял.

Това първото посещение ли ти е в Атина?

В Атина идвам за първи път, но не съм за първи път в Гърция. Много пъти съм бил в Солун, познавам също и гръцките курорти. Харесва ми Гърция. Истината е че не съм претенциозен, стига да съм на слънчево и топло място ми е достатъчно.   

Къде се виждаш след 10 години?

Със сигурност няма да се занимавам с музика, не и по този начин както до момента. Всъщност никога не можем да кажем какво може да ни се случи утре, та какво остава за десет години. Все пак ако имам право на избор още след три години ще преустановя музикалната ми кариера като изпълнител на сцена и ще се мина от другата страна, зад кулисите. Когато реша, че е дошъл моментът да се оттегля от светлината на прожектора обаче ще е завинаги. Няма да правя опити за завръщане (както например направи George Michael). Ние артистите въобще сме обичани, прекомерно глезени и много пъти дори незаслужено харесвани (особено в личен план). Това ни превръща в капризни деца. Когато обаче започнем да губим усещането за удоволствие от това, което правим значи е дошъл момента за смяна на курса.

Смяташ ли се за един от обичаните, прекомерно глезените и много пъти дори незаслужено харесваните артисти в България?

Категорично, да! Благодарен съм за това, защото аз вървя между усмивки. Дори когато отида в чужбина срещам усмивки. Докато това ми се случва ще му се наслаждавам, но знам че не  е завинаги.

С какво друго би искал да се занимаваш, освен с музика и имаш ли хоби?

Нямам време за хоби, но определено бих искал да пиша повече музика. Това ми харесва и ми се ще да имах повече време, за да пиша песни. След като приключа със сценичната ми кариера ще се отдам на тази си мечта.