Галерия

1

Книгата „Портрети” на Изабела Теотоки Албрици (1760-1836) представлява сборник с литературни портрети на посетителите в нейния светски салон във Венеция. Тези нетрадиционна галерия впечатлява с прочутите и интересни имена на италиански и европейски интелектуалци: лорд Байрон, Уго Фосколо, Антонио Канова, Виван Денон... Проницателното око на Изабела Албрици е доловило неочаквани подробности от техните богати и сложни характери: странни навици, очарователни дефекти, комични случаи, с които умело украсява ерудирания си и задълбочен текст. Една изненадващо модерна книга, която съчетава респекта към гениите с близостта от диалога с човешкото.

В предговора към българското издание на книгата („Алтера”, 2009) преводачката й Дария Карапеткова пише за тази необикновена жена:

„Тогава авторката е на 47 години и причината да не бъде наречена дебютантка се крие в интересната й житейска история. Родена е на о. Корфу в семейство, което дължи социалния си престиж на бащата, но се управлява от властна и авторитарна майка, която насила омъжва шестнайсетгодишната си дъщеря за венецианеца Карло Антонио Марини. След преместването във Венеция и раждането на първото си дете Изабела бързо се налага в местните светски кръгове. Славата на необикновено умна и атрактивна във всяко отношение жена привлича в салона й интелектуалци с различни поприща и разнообразен произход.

Труден е жанрът, който Изабела Теотоки Албрици избира за своята първа книга. Това не е биографичен сборник, нито пък серия похвални слова, макар че и с двете тя би се вписала в модата на своето време. „Портретите” са друго – те са алхимична смес от словесна живопис, психологизъм и писателска кокетност, и тя още през 1807 г. предизвиква експлозия”.

            Рубриката “Из съседската библиотека” води Здравка Михайлова

XXIII. Джордж Байрон

Toi, don’t le monde encore ignore le vrai nom,

Esprit misterieux, mortel, ange, ou demon,

Qui que tu sois, Byron, bon, ou fatal génie,

J’aime de tes concerts la sauvage harmonie,

Comme j’aime le bruit de la foudre, et des vents,

Se mêlant dans l’orage à la voix des torrents.

Lamartine