Гърция неочаквано се оказа замесена в битката за номинацията на Републиканската пария за президентските избори в САЩ през ноември тази година. Мит Ромни, бизнесмен от Бостън и участник в надпреварата за номинацията бе принуден да публикува данъчната си декларация. Според вестник Лос Анджелис Таймс от нея става ясно, че Ромни притежава голям дял акции в Националната банка на Гърция. Измежду многото му инвестиции се споменават и тези в китайска застархователна компания и турски мобилен оператор, както и сметки в швейцарската UBS и компании със седалище на Каймановите острови.
В същото време и представителите на Демократическата партия се опитват да придърпат към себе си американците от гръцки произход, като им припомнят как по времето на двата мандата на Джордж Буш жизнено важни за Гърция теми като кипърския въпрос, премахването на визите, спора за името на Македония и конфликта с Турция за Егейско море бяха потънали в забрава. “Буш просто нямаше интерес да реши тези въпроси. Обама не оказва натиск върху никого. Съветва всички да са хладнокръвни и да седнат на масата на преговорите. Защото това всъщност е демокрацията”, заяви Андреас Акарас, юридически съветник на конгресмена от гръцки произход Джон Сабанис.
Той припомни, че Барак Обама не се поколеба да посети Анкара и в речта си пред турския парламент да призове за отварянето на православната семинария в Халки, което малко по-късно става факт. Андреас Акарас, който бе поканен в Атина от местния бранш на организацията Democrats Abroad обвини републиканците в Конгреса, че блокират финансовото участие на САЩ в Международния валутен фонд, тъй като настояват парите на американските данъкоплатци да не се използват за финансиране на закъсали страни като Гърция. “Републиканците използват името Гърция като нарицателно за провалена икономика”, каза още той.
“Проблемът на президента Обама е, че той няма толкова голяма увереност в себе си, колкото е увереността на останалите хора в него”, смята Елена Панарити, депутат от ПАСОК и автор на книгата “Благоденствие без край”. Тя направи паралел с лидера на ПАСОК Георгиос Папандреу, който преди изборите в Гърция през 2009 създаде прекалено големи очаквания у електората, ча ще се справи с корупцията и ще осигури икономически пъст и просперитет. И когато не успа да изпълни тези очаквания бе принуден да се оттегли от лидерския пост.