Галерия

2

1

Той приведе едно от многото, както каза примери за корупцията, срещу която протестират днес египтяните. „Бизнесменът Хишам Талаат Мустафа, който имаше връзка с ливанската певица Сюзана Тамим е известен в цял свят. Когато тя го изостави той плати 2 милиона долари в брой на един член на египетската тайна полиция и му нареди да отиде в Дубай и да я убие. За щастие камерите за сигурност са го заснели и извършителят на убийството беше открит".

"Това беше единствената причина, поради която правителството на Мубарак не успя да прикрие скандала и той бе оповестен от медиите. Така бизнесменът беше заловен принудително и сега е в затвора. Малко по-късно научихме, че парцелите, на които бизнесменът строеше луксозни жилищни комплекси са били закупени от държавата за жълти стотинки. После е продавал жилищата на богати хора и е делял печалбата си с децата на Мубарак. Закупувал е всеки квадратен метър срещу 0,05 евро, докато килограм месо в Египет струва осем евро. Разбирате за каква корупция говорим".

"С правната система нещата стоят по подобен начин. Дори и да спечелиш едно дело полицията е тази, която изпълнява съдебното решение. Тя обаче не ти обръща внимание. Лично аз имам решения в моя полза, според които държавата трябва да ми изплати обезщетение. Така си и стоят неизпълнени от 1997-1998”. 

Според Наим външната политика на Хосни Мубарак нерядко е била в пълен разрез с позицията на народа. „Чрез отношенията си с Израел, с предателството спрямо палестинския народ и блокадата на ивицата Газа той постави страната на колене. Лично смятам, че ако ние, които живеем в Гърция нямахме добро име и уважението на хората, те щяха да се насочат срещу нас по време на войната в Газа. Срамувахме се за това, че сме египтяни, заради политиката на Мубарак по този въпрос”.

Европа и САЩ имат немалка вина за продължителността на режима на Мубарак е мнението на Наим, който искрено се учудва „какво още трябва да направим за Израел и защо всички трябва да сме поставени на колене пред тази държава. Защо да не е една страна като всички останали в района? Да уважава своите съседи и те също да я уважават”.

Според Наим аргументът на Запада, че „Мубарак пази Египет от ислямистите” е безпочвен, защото ислямофобията е нещо, което се налага по изкуствен начин. „Ако се проведат свободни избори, което в един ден ще се случи и спечелят ислямистите, те няма ли да бъдат избрани от народа? Ислямските партии в Египет са умерени и са против насилието, нито пък имат намерение да превърнат страната в теократична държава като Иран”.

Наим споделя мнението на своите сънародници, че Мохамед ел Барадей е единствената личност, която може да обедини около себе си всички египтяни и да доведе до така желаните промени в страната. „Мохамед ел Барадей е една чиста личност. Образован е и отношенията му с Европа и САЩ са добри. Освен това неговата цел не е завземането на властта, а помощта към родината".

"Ел Барадей предлага да поеме управлението за период от шест месеца до една година заедно с юристи и представители на всички партии, да се проведат честни президентски и парламентарни избори и от там нататък каквото народът повели. Това е най-доброто решение за Египет в момента”.

В антипод „Мубарак е един предател. Децата и съпругата му не се намират в Египет. Той също се приготвя да замине, но не иска да повтори историята на Бен Али от Тунис. Иска да замине за чужбина за едно пътуване и след това да заяви, че е болен и не може да продължи да управлява. И така властта да премине в ръцете на Омар Сюлейман. А кой е той? Началникът на разузнаването, който също подкрепя Израел”.

Наим не смята, че ситуацията в Египет би могла да се промени веднага. Според него не би било сериозно Мохамед ел Барадей просто да заяви, че се оттегля от споразумението в Кемп Дейвид, където Египет призна израелската държава.