Галерия

1

Други коментатори смятат, че Атина е трябвало да внесе иск за нарушаване на Междинния договор от страна на Македония още по времето на правителството на Костас Караманлис. Подобни предложения са били изразени още през лятото на 2007. Те били подновени, отново без никакъв резултат, когато в писмо до Костас Караманлис, македонският премиер Никола Груевски постави въпрос за съществуването на „славомакедонско малцинство” в Гърция.

Изданието коментира също и момента, в който се очаква рещението на съда в Хага. На 5-ти септември ще има заседание на Съвета за външни работи на Европейския съюз, на което ще се обсъдят и въпроси, свързани с неговото разширяване. Случайно или не в същия ден в гръцката столица пристига вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън. Три дни по-късно, на 8-9 декември пък ще заседават министрите на външните работи на страните-членки на НАТО. Не е изключено въпросът за приемането на Македония да бъде обсъден и на двете заседания.

Опитни гръцки дипломати твърдят, че по-голямата опасност за страната се крие в поставянето под съмнение на единодушното решение от срещата в Букурещ на ниво НАТО. Според тях не е изключено страни като Турция или Словения да поставят този въпрос по време на заседанието на външните министри през декември. Затова гръцкото външно министерство е издало заповед за придържане към установената в Букурещ терминология. Другата цел на Атина е да разясни, че съдебният спор между Гърция и Македония е само двустранен. Във всички случаи Гърция трябва да избегне възможността да бъде изолирана, сочат същите източници.

Ситуацията се смята за по-лесно управляема на европейско ниво, въпреки позицията на отговорния за разширяването на Европейския съюз комисар Стефан Фуле, който е за спазването на еднаква дистанция от Атина и Скопие. Македонската страна вече е изпратила писма до повечето от страните-членки, с които иска да започнат преговорите за присъединяването на страната към ЕС, без да е решен въпросът  за името. От Скопие се позовават на спора между Словения и Хърватска, преговорите около който продължиха, докато паралелно с тях течаха и преговорите за влизането на страните в ЕС.

Македонски източници твърдят, че Никола Груевски ще използва решението от Хага, за да втвърди позицията си срещу Гърция. Това пролича от негови скорошни изявления, а преди няколко месеца министър от неговия кабинет предложи излизането на Гърция от еврозоната.

Обективни наблюдатели подчертават, че възможно осъждане на Гърция за нарушение на Междинния договор ще промени установените възприятия за ролята на съда в Хага в гръцко-турските отношения. Ако първият опит от разглеждането на подобен въпрос от съда се окаже травматичен, съвсем логично се очаква да се появят съмнения за неговото евентуално решение при определянето на границите на континенталния шелф с Турция. „Цяло едно поколение от политици, дипломати, дори и журналисти е израснало с идеята, че внасянето на иск до съда в Хага е панацея за гръцко-турските отношения. Но една възможна загуба за въпрос, който е равнозначен с определянето на шелфа последствията могат да бъдат огромни”, отбелязва високопоставен гръцки дипломат.