Галерия

1

На 5-ти декември Международният съд в Хага ще се произнесе по иска на Македония срещу Гърция. Съдът ще даде становището си по повод отказа на Атина за влизането на Македония в НАТО през 2008.

Гръцки медии коментират, че ако решението не е позитивно за страната, временното коалиционно правителство на Лукас Пападимос ще трябва да се заеме с решаването на още един много „парещ” проблем, освен усилията за оставането на Гърция в еврозоната. Едно негативно за Атина развитие ще създаде проблеми и на лидера на Нова демокрация Андонис Самарас. Не само, заради историческата му отговорност по въпроса с името на Македония, но и понеже новият министър на външните работи, Ставрос Димас е заместник-председател на неговата партия. Не на последно място е и позицията на крайнодесните от ЛАОС. Партийният лидер Георгиос Карадзаферис се обяви публично против приемането на съставно име, в което се съдържа терминът „Македония”.

В същността си искът на македонската страна срещу Гърция се съсредоточава в обвинението за нарушение на междинния договор между двете страни, с аргумента, че Атина е упражнила вето срещу приемането на Македония в НАТО с временното й име Бивша Югославска Република Македония.

Според журналистически източници съдът в Хага се насочва към прилагането на „логиката 50 – 50”. Очаква се съдиите да се произнесат, че Гърция е нарушила Междинния договор. В същото време обаче те няма да постановят, че това ще трябва да води бъдещата гръцка политика по този въпрос. Източници, които са запознати със ситуацията зад кулисите предупреждават, че гръцката дипломация ще трябва да даде голяма битка, за да запази постигнатите досега резултати, понеже везните натежават в неин ущърб. Не са малко онези, които определят като „прекалено оптимистично” мнението, че съдебното развитие няма да повлияе на политиката на преговорите за името на Македония под егидата на ООН.

Източници от Хага твърдят, че Международният съд се насочва към приемане на позицията на македонския премиер Никола Груевски, че Гърция е нарушила член 11 от Междинния договор. В него се посочва, че Гърция не трябва да пречи на влизането на Македония в международни организации, когато тя използва временното име Бивша Югославска Република Македония. Дипломатически източници смятат, че ако това становище се потвърди от съда, това ще означава приемане на македонската позиция, че правителството на Костас Караманлис е упражнило вето срещу приемането на Македония в НАТО по време на срещата на върха в Букурещ, през април 2008.

При едно такова решение ще рухне цялата аргументация на Атина, че това бе единодушно решение на Северноатлантическия съюз. Високопоставени дипломати твърдят, че използването на термина „вето” от гръцкото политическо ръководство, дори и в периода след срещата на върха е създало благодатна почва за аргументите на Скопие. Те посочват, че самият тогавашен гръцки премиер Костас Караманлис е използвал термина в публичните си изявления.

В същото време обаче Международният съд възнамерява да запази мълчание за второто искане на Македония, която иска в решението да се посочва, че Гърция няма да има право да възпрепятства влизането й в евроатлантическите структури в бъдеще. Според досегашната практика това ще означава отказ на македонското искане.

Логиката „50-50” няма да улесни Атина, коментират медиите. Съдебното решение ще трябва да се приложи, то няма да е просто становище. Очакванията са, че Македония ще постави въпроса за прилагането му пред Съвета за сигурност на ООН. Именно в това се крие причината, поради която някои политичеки и дипломатически фактори в Гърция бяха предложили на правителството да внесе контраиск с аргумента, че Македония е нарушила клаузата на Междинния договор, в която се препоръчва въздържане от действия, предизвикващи иредентизъм. Целта на тези предложения бе да се спечели време, коментира вестник То вима.

Въпросът по внасянето на контраиск е бил обсъден на секретно заседание в министерството на външните работи на 16 март тази година, т.е. дни преди започването на процеса в Хага. Позицията била подкрепена от опитни дипломати и тесни сътрудници на тогавашния премиер Георгиос Папандреу с дългогодишен опит в работата по конкретния проблем. Предложението не било прието и срещнало категоричния отказ на тогавашния външен министър Димитрис Друцас.